Вера Георгиева


VERA GEORGIEVA

Фото: Pantone Inc., личен архив Вера Георгиева

За човек, който богоговее пред златното сечение на форма и съдържание в широкия колкото са арта, архитектурата, модата, музиката(и кухнята, и кухнята!) смисъл, Вера Георгиева е от малцината, които знаят какво искат, знаят защо го харесват и с лекота го превръщат в свой начин на живот. Подобно на трениран сомелиер, тя дегустира, датира и може да отрази кой да е попкултурен тренд (включително инвазията на Pantone 17-5641 Emerald!). Колегите й от Програмата, Gamma Design и IDL ще потвърдят.
В една кибер-перспектива, когато да си Дизайнер на вкусове  няма да е като да си директор на водопад например, нито пък ще извиква асоциация с правителствена конспирация, си представям настанила се в облечен в изумрудено лофт taste consulting агенция, от която леко истеричното вибрато на мадам Уелч пуска нисковолтов ток в мозъка на дошлата за компетентното (и високоплатено, и високоплатено!) мнение на мадам Вера, редова метро/юбер икона.
В нашия свят обаче Мел Гибсън е по-известен от Уилям Гибсън, затова гореочертаната фантазия засега остава само най-дългото изречение в рубриката, имащо за цел, да те подгрее за компанията на една суперготина личност.

 

Вера Георгиева

Фото: Катя Дамянова (от мейкинга на teaserна книгата “Всичко е включено в цената”)

 

Как я караш напоследък?
Екстра! Когато и да ми зададат този въпрос, се старая отговорът ми да е в положителната скала, понеже вярвам, че мислите се материализират.

Човекът, който ще наемеш, за да ти свърши работата?
Трудно делегирам права на околните хора, но ако ми се наложи да ползвам чужда помощ за делата си, ще наема компилация от най-добрите хора, с които някога съм си имала вземане-даване. Идеалната работна среда е тази, в която с останалите участници в процеса имаме обща гледна точка за живота.

Най-тъжната история, която си чувалa?
Тъжните истории напоследък превъзхождат броя на радостните, но автоматично в съзнанието ми се загнездват вторите, така че – не помня.

Твоят топ 3 за деня?
За днешния ден:

1. в осем сутринта танц с любимия ми човек на любимо парче

2. в дванайсет на обед широко отворена уста при стоматолога ми

3. около десет вечерта приятно зачервени бузки в “Пей сърце” на “Георги Софийски”

Засега всичко е по план :)

Едно доказателство за края на света?
По-сигурно доказателство от началото на света за неговия край, здраве му кажи. Не познавам живи свидетели обаче…

Как ще наречеш своето място?
Обикновено му викам у нас :)

Митът, в който вярваш и този в който се съмняваш?
Вярвам, че с мислите си предизвикваш Вселената. И понякога, но много рядко, се съмнявам точно в същото.

Нещото, с което ще се разделиш най-накрая?
Живота си?

Музиката, която няма да пуснеш на ближния си?
За всеки ближен и за всеки случай си имам музика, така че няма такава, която не бих пуснала. Важното е музиката да импонира на рецепиента и момента.

Най-самотното питие?
Една голяма чаша от домашната на баща ми преди години, изпита на екс в една самотна влажна, задимена таванска стая.

Любимата абревиатура?
V. for Victory!

Какво видя през ключалката последно?
Въздържам се шпионажи. Гледам да не предизвиквам любопитната си природа излишно.

Най-тъпата лъжа, на която повярва?
Че баща ми пуска писмата ни до дядо Мраз. На 8-9 установих, че си ги прибира в джоба, което, разбира се, не ме накара да спра да му пиша.

Какво му куца на БГ кунста?
Няколко букви само.

Трябва ли да пращаме нещо в космоса и какво?
По-добре космосът на нас да ни прати нещо, да речем здрав разум.

Езикът, който искаш да владееш?
Езикът на тялото.

Списанието, на което искаш да си корица?
Като бивш дизайнер на списания, предпочитам да участвам задкулисно в няколко корици: Vogue Milan, Time и може би Interview.

Звездата, на която ще дръпнеш шалтера?
Ако можех, досега бг небосклонът щеше да тъне в пълна тъмнина.

Кога научи правилата на движение?
Не съм убедена, че съм ги научила изобщо.

Kолко хора ти играят играта?
Достатъчно са ми.

Тормозелa ли си съученик като малкa?
Всички момчета в класа. Мисля, че едва в последните си гимназиални години успях да овладея феминистичния подход на възпитание, прилаган върху цялото ни поколение.

Какво ти се колекционира?
Не съм достатъчно последователна в интересите си, за да бъда колекционер. Но ако бях богата наследница, вероятно щях да събера прилична колекция от последните творби на Матис.

Колко често си сменяш паролата?
Когато ме уведомят, че е наложително.

Личната ти прогноза за времето?
Слънчево, с лек вятър.

Хващаш ли се на социалните мрежи?
Човекът и социално животно, аз също.

Кого искаш да саботираш?
Не ми се занимава със сложни диверсии изобщо.

Кой ти сбъдна последно мечта?
Аз самата. С малко помощ от космоса.

Съжаляваш ли за бутон, който си натиснала?
Никога.

Две повече ли е от едно и ако да, за колко време?
Повече е. И за колкото повече, толкова по-добре.

Ако си куче за боеве, как мислиш ще се справиш?
Понякога ежедневието превръща всички ни в бойни кучета. Ако бях истинско такова, със сигурност щях да съм световен шампион. Или поне републикански :)

Пука ли ти за глобалното затопляне, ама честно?
Пука ми и внимавам в дребните неща – не използвам найлонови торбички, гася лампите и пресичам на зелено.

Искаш ли хората да те помнят непременно с добро?
Все ми едно с какво ще ме запомнят. Пък и съм чувала, че лоша реклама няма.

Градска невромантика, или  селска идилия?
По малко и от двете, но напоследък повече ме тегли селото като че ли. Предколедно особено силно ме е завладяла идеята за чаша червено вино пред камината в къщата ми, затрупана от снега и откъсната от света.

 

 

 

 

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

,

  1. No comments yet.
(will not be published)