След като губят файловете на ноар озаглавен “Ченгето и Курвата”, сценаристите Ларс фон Триер и Niels Vørsel (във филма всеки е с истинското си име) спешно трябва да оправдаят инвестицията на американския си продуцент. Едва от 12 страници, новият им филм бива вдъхновен от чумната епидемия в средновековна Европа. Главен герой е д-р Месмер, който самоотвержено напуска укрепената в суеверия и предразсъдъци академична общност, за да изследва заразата в реални условия. Редом с  идеалите в медицинското куфарче пътува и вирусът, така че от евентуален спасител, Месмер се превръща в д-р Смърт; последна спирка за всеки, който го срещне.
Заети със сценария авторите не забелязват, че епидемията за която пишат реално плъзва около тях. На гала вечеря, за да притъпят първоначалното разочарование на своя продуцент, Ларс (попил маниерите на Йорген Лет ) и Нилс представят дама, която под ръководството на хипнотизатор изпада в транс и започва да свидетелства от първо лице за автентичността на проекта и съответно, да въвежда неподозиращите присъстващи в собствената им зловеща участ.

Ларс фон Триер създава EPIDEMIC (87) между Елемент на престъпление(84) и Европа (91), като трилогията предхожда догма-манифеста от 95-та. Авторският почерк е съвършено завършен и без експериментален характер. Копираната в нюансите на сепията 16/35 мм-та лента (с множество умишлени дефекти/ефекти) е  дело на дисциплиниран работохолик. Заглавието (в червено) стои в горния ляв ъгъл през цялото време.
Сюжетът- филм във филма с размити граници между фикция и реалност, не е нещо ново. Впечатляващо е второто ниво. Чумата, както и бомбардировките над Кьолн (по спомените на Удо Кир), са метафора за наказанието над една умозрителна, изчерпала възможностите си Европа. Упадъкът на Стария континент е изобличен с академичната общност около Месмер, която оглавява правителство с хирурзи и патоанатоми по върховете на ведомствата. Импотентността на църковната институция е въплътена в нелепия спътник на Месмер, изкарал само два учебни часа по богословие чернокож свещеник. Повторното завръщане на епидемията Ларс свързва с импорт на инфантилно влияние от профанизирана Америка. (На злополучната вечеря продуцентът заявява, че компанията му не се  занимава със сценарии по-тънки от 150 страници)
Друга интересна за интерпретация нишка е крахът на невъзможните и вредни просвещенски идеали. От еманципация на разума познанието е деградирало до затъпяло самомнение в Европа, а оттатък океана- в киселинна алчност. В края на приключението е “божественото” откровение.
Младежката ирония на Ларс доминира над мъдростта, но Епидемия провокира повторно гледане и слушане.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!