Представи си 1215-та. Блиндирани до козирката мъже и коне кръстосват Европа и Мала Азия, но не за да събират туристически печати. Турнетата им спонсорира Църквата, а изявите им са хеви метъл погром. На този батален фон, малко след Гражданската, която Крал Джон- тиранин номер 1 на Острова губи, Джони Инглиш ситуира историческата си екшън –драма. За да си върне властта, дясната ръка на Бога удря по стратегически замък. Куц ход, защото отбраната на крепостта се ръководи от група смъртоносни тамплиери. Загубил се още като дете в семейния лабиринт на садизъм и жестокост, кралят на Пол Джиамати е многопластов персонаж.

В Ironclad най-железния кютек раздава Джеймс Пюрфой. С осанката и “хладните” умения на Кристоф Ламбер, играта му е обрана и прави най-патетичните сцени да изглеждат като концептуално кино. Тук е и Брайн Кокс, без който борбата за свобода и качествено кино нямаше да е успешна. Епично като за 25 милиона долара бюджет и най-доброто по темата след Небесно царство на Ридли Скот.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!