Неукротимият


le battant

“Джентълмен е този, който може да свири на акордеон, но не държи да го демонстрира.” Том Уейтс

Le battant е осемдесетарско, непретенциозно до степен на безразличие към жанра криминале средна категория, режисирано и изиграно от Ален Делон, събрало познати от ноар-филмите на Мелвил стари муцуни.

le battant

Дарне/Делон е освободен предсрочно от панделата сив вълк, към чийто диамантени тайни претенции предявават и ченгета и улични играчи. Преди да офейка със скритото незнайно къде имане към Аржентина (филмът започва и свършва на Гардел) Дарне трябва да поубие неколцина аматьори + един нелоялен, ръждясал буржоа. Излишно е да казвам, че стъкленият поглед на любимия нарцис отразява Северния ледовит, а в жилите му плува фреон – толкова е мек към женския антураж, от който бройки капят по пътя. Но конвейрният характер на Le battant  е проблем незабележим, щом в него манифестира извънземното тяло на Ан-“Никита”-Парийо.

battant-1983

В НРБ кримката завъртяха две години след премиерата й. Бях първи клас в забутано Елхово, когато момичето на Делон/Бесон/Жан-Мишел Жар ме зашлеви с анатомията си от екрана на дядовата “опера”. Още боли.
Без да са с особен хумор, автонамигванията към “Pour la peau d’un flic” с “Бенсънхърст блус” и към “Самурай” с празната клетка за папагали, са откровено симпатични, но от дискретността и сдържаността на качествата си Ален Делон тук очевидно се е отказал.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)