Wilson


” Ние сме дебели, грозни, плешиви и самотни.., сякаш излезли от хорър филм..” е една от репликите на фантастичната (без ирония) Лора Дърн в Wilson.

Да, диалогът е на ниво Бродуей, пак без ирония. Уди Харелсън – Уилсън и Лора Дърн – Пипи играят двойка декласирани от обеществото неудачници, които решават да се явят пред своето дете след 15 години неведение. Детето е стокилограмово хипо в стиймпънк стайлинга на Шон Ленън, с обичайните тийн проблеми.

Уилсън е общителен мизантроп, без това да е тавтология. Той не понася политкоректността и конформизма навън и винаги търси конфликт с тях, защитен зад маската на нефелен плямпащ юродив. Всеки има по един такъв приятел. Има тренд в Холивуд този конкретно образ да се играе от А играчи на определена възраст. Уди Харелсън играе образа с кеф, както Бил Мъри го направи в “Св. Винсент”. С преднамерено педофилския си аутфит прилича на любимия ми канадския комик и пърформър Jon Lajoie.
Както казва Самюъл Бекет, правят каквото могат, ама не могат нищо. Но колкото и да са очукани и да излизат от калъпа, Пипи и Уилсън носят неподправеното чувство на първичните емоции, същите отредили им колоритната съдба на чешити. Животът им в периферията е инфантилен зигзаг между мигове на сюблимна интимност и вътрешни предателства. Уж горчиви, поуките са все оптимистични в полза на търсенето на смисъла на живота, което означава че финалът разочарова. Другите 2-3 филма на Craig Johnson са от същия калибър. Уилсън си заслужава заради обновения стар репертоар на титулярите.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)