Добре дошли в Ню-Йорк


Welcome to New York

За Welcome to New York Абел Ферера черпи вдъхновение от секс-скандала на Доменик Строс-Кан от 2011-та, извадил наяве хищническите привички на топ-бюрократа. Сниман аскетично, с великолепно насочено осветление(стилистиката напомня Кралят на Ню Йорк), без никаква, освен в края музика, филмът е най-доброто от биографията на Жерар Депардийо от няколко десетилетия насам. С гаргантюанско туловище и патологична обсесия за потвърждаване на властта/кредото си чрез секс Деверо, героят на Жерар, претворява стъпка по стъпка най-шумната от злополучните афери на ексшефа на МВФ.

welcome-to-new-york

Разгулът в оргиите е документиран потресаващо, макар за Роко Сифреди това да е банално ежедневие. За еротика не може и дума да става, задоволяването на сексуалния глад е автоматизирано до методична повтаряемост, изключваща удоволствие и наслада, каквото бе и самоубийственото поглъщане на храна в Голямото плюскане на Марко Ферери. Хванат временно натясно, френският политик нито се разкайва, нито съжалява, напротив, дръпва поучителна сказка на служебния си психотерапевт, за това как и защо никой, още по-малко той, не иска да бъде спасен. От биографичния мотив Ферара изкарва символен за характера на съвременния самодържец извод, даващ на филма философски оттенък. В дългите театрални кадри със словесни двубои, Жаклин Бисе, съкрушената пребогата съпруга на Деверо, е изумителна. Патос и четене на морал тук има, колкото ги имаше и в Лошият лейтенант. В конкретния случай, чудовището (или нищожеството, зависи от гледната точка) – физическо и социално, е консенсусна рожба на неолибералното ни общество.

П.П.
На два пъти Депардийо отправя упрек към зрителя, говорейки от упор, око в око с камерата. Единият път е в повече.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)