Петорката на седмицата


    1. Backtrack (2015)backtrack-brody-still1Ейдриън Броуди е от актьорите които биват наети за да правят това, което могат най-добре – да изрязяват страдание, затова най-го харесвам в Булит, а не от Пианистът, но това няма значение. Тук е австралиец (казват че акцентът му бил адски як) притесяван от духове, година след загубата на детето си. Очна справка прави с винаги близкия на сърцето ни Сам Нийл, безочливо натоварен от Майкъл Петрони да закопчае копчетата на костюма на Де Ниро от Ангелско сърце. Дърпайки конеца от разплетеното кълбо Броуди стига до бълбукаща като ирландски вулкан тайна в детството, чакаща го да разиграе наново тестето с карти. Хубав, ала Стивън Кинг наратив и тясна, стилизирана до ретро-ръба с  жанра от 90-е картина, подхвърляща пулса ти както тиган палачинка (докато го гледах токът ми изгасна на три пъти). М. Найт Шаямалан, например, след Селото прави такива на кило, ама без толкова пробойни и изоставени на Сам Нийл персонажи. Най-запомнящото се в Backtrack остава изборът на актьор за бащата на Броуди – феноменален.

  1. Takeshis’ (2005)
    takeshisTakeshis’ сега излезе по торентите, което обяснява и закъснелия ни коментар – брилянтна поезия, забавен, красив в снимане, цветове и ритъм. Необичаен и труден за етикиране в жанр. Любопитно ми е какво би казал Фелини за него. Китано играе от двете страни на кино звезда от филми за якудза и неговото визуално копие, самотен недодялан мечтател и wanna be актьор, опитващ да привлече внимание по кастинги. Едни и същи колоритни образи от реквизита и биото на Китано, са герои в реални и въображаеми ситуации на насилие, еротика и делничен живот. Разпознават се сетът и персонажи от далечния Сонатина, по време на който му хрумва идеята. Финесът и нямата възхита идват от неуловимата ескалация в жонглирането с времена и гравитационни вълни(ок, може и без последното).  Как въображаемото изменя реалността и обратното. В този смисъл, горна граница е чудният свят на Алиса. Такеши е софистицирал с картини, егоистично и с кеф. Без видимо съобразяване с конкурси, фестивали и очаквания  на публиката. Изкуство за изкуството. Да не е само Христо Явашев.
  2. Burnt (2015)
    burnt09Как и защо изгарят бушоните на шеф-готвача, какво значи за него следващата звезда Мишлен? Брадли Купър и Сиена Милър са усвоили минимум основата в гурме-кулинарните умения, за да фучат като противотанкови снаряди между шублерите. Диалогът, черният хумор и патоса в представените концепция за ежедневното ни консумиране са най-приятното звено, което дори хепиендинга не прегаря.  Препоръчвам го  за сметка на Chef(2014) на Джон Фавро, в който сосът от милонги и облизани пръсти е ту мъч. За събаление скорошното самоубийство на най-добрият готвач в света Беноа Виолие не е на филм и дава да се разбере, че зад порцеланово девствената фасада на порн фууд стайлинг-обсесия нещата са не само разбити, ами и  дълбоко объркани.
  3. Secret in Their Eyes (2015)
    secret-in-their-eyesДжулия Робъртс се връща на снимки в Secret in Their Eyes пет дни след кончината на майка си. И без този факт, превъплъщението й на майка, ФБР ченге, обречена да търси убиеца на детето си, е величествено и тежко като камък от Седемте Рилски езера. Робъртс кани Никол Кидман, още една причина двете най-скъпо платени актриси да дадат най-доброто от себе си. Poster boy на филма е Chiwetel Ejiofor (12 години робство). Secret in Their Eyes е римейк на испански аржентински филм. Добър сюжет и баланс в прехвърленето на тежестите и съответно заслужена висока оценка.(Пето заглавие тази седмица няма отразено, сори за подвеждащото заглавие на статията. Скъпоплатените ни списвачи вдигнаха неочаквано стачка, преговаряме с КТБ КНСБ, ама май много-много не ги е**)

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Шери on 18.02.2016 - 09:46

    Secret in Their Eyes е римейк на аржентински филм (по аржентинска книга), спечелил Оскар за чуждестранен филм. Не знам колко често аржентинците се справят много по-добре от американците, но този е един от случаите. Разликата в IMDb e показателна – 8.2 срещу 6.2

  2. #2 by Anton on 18.02.2016 - 11:40

    Прав си – аржентински е. Оправям тъпата грешка веднага. не съм го гледал още, предполагам е по хард визуално направен

(will not be published)