Несломен


unbroken

Unbroken е по живота на Louis Zamperini (1917 –2014), олимпийски спортист и удивителна личност, която след самолетна катострофа оцелява 47 дена на сал (ала All Is Lost / Всичко е загубено, ама риъл), само за да попадне и дочака края на Втората световна в условията на ежедневни изтезания и мъки в японските затворнически лагери. Там той лоша дума за правителствoто на Рузвелт не проронва, заради което е нарочен от надзирател-садист (по-красив и от Анджелина Такамаса Ишихара – японска рок-звезда). Между другото, сюжет едно към едно с The Railway Man (2013), с Фърт и Кидман. Актьорът-мъчител на Колин -Кен Уатанабе играе в почти всички американски филми за войната с японците, включително и тук, ама бОрче.

unbroken

Хероиката на Замперини  обикаля чекмеджетата на студията цели шейсет години, докато през 2010-та биографичната книга на Лаура Хиленбранд става бестселър и златният шанс за филмирането й тупва в лакомата за милитъри-патос пазва на Джоли и братя Коен- сценаристи.

Не, сериозно, има нещо порнографско в това “най-красивата жена” да прави филми за най-коравите (според патриот-национализма) мъже. Не че по същото време с “Fury” “нейният” не прави същото за същитеНо като оставим темата за Ерос и Танатос, как ли се е чувствал кастът, особено титулярът Джак О’Конъл (простодушен кокни), да го режисира обектът от снимките, над които е мастурбирал като тийн.
Оператор е достолепният Роджър Дийкинс, снимал половината на Коен и това си личи по работата със сенките и мрака – естествения грим на войната. Симпатичният Домнал Глийсън, син на Брендън Глийсън, заради по-софистицираното си излъчване, за съжаление е с неголяма роля.

Колко може да издържи един човек без да се пречупи е плоско формулирана тема, но точно това я прави по-кинематографична отколкото философските измерения на пречупването у Кутси, а що не и Кормак Маккарти.
В прочита на победителя върху историческите баталии, чрез тру-сторита винаги ще се намери материал за вискобюджетна “разтърсваща” поука за духа. Във всеки случай тази не е от класата на “Знамената на бащите ни”, камо ли от “Писма от Иво Джима” на Ийстуд, от когото Джоли е почерпила тезата, че независимо за кого воюваш, ти си оставаш човешко същество със своите страхове и надежди. Изобилие от звукови ефекти – малко осезаем почерк. Липсва ми и гласът на самият Zamperini, схематизизан и закарфичен като звезда в националния флаг.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)