Заклещени в психологическия капан души в Уна

Привързана завинаги към спомена за неразрешена любов, млада жена (Руни Мара) издирва мъжа (Бен Менделсън), възползвал се от нея, когато е била 13 годишна и я е изоставил. Абсолютно класутрофобична драма, Уна е сложен филм за много неща, все неудобни – границите в общуването между възрастен-дете, откликите между любов и злоупотреба, как се продължава след сексуален сблъсък в крехка възраст и достоверно ли е разкаянието на отговорно задържания.
Преди Бенедикт Андрюз (обран и мислещ естет*) да го направи на филм провокативният материал на “Уна” е успешно играна по цял свят пиеса с името Blackbird, брилянтно издържана от драматурга David Harrower.**

“Уна” е минималистично заснет, почти само в затворени пространства, клетки, метафора на кодираната, скришна връзка. Фокусът е единствено върху титулярната двойка и 13 годишната версия на Уна Ruby Stokes (страхотен избор). На Бен Андрюз сценичният дебют е „Трамвай Желание” по Тенеси Уилямс на National Theatre Live: пиеса, в която  Бланш и Стенли Ковалски играят Джилиън Андерсън и Бен Фостър. Еднозначни отговори на заклещените в психологическия капан души няма, рестрикциите на обществото са маркирани мимоходом (процесът и последвалата присъда за Рей са второстепенни спрямо лутането в строго личния и опустошително безизходен лабиринт между Уна и Рей.

Бен Менделсън е радикално дързък в подхода към ролята си: нюансираното му поведение оставя куп грозни съмнения да те човъркат и след края. Серийно ли е влечението му, мишена удовлетворяваща обсесията му ли е била Уна. Поредната силна роля на труден персонаж за Руни Мара – емоционално счупена, зазидана в несбъднало се обещание, евентуална повторна жертва на необходимостта си да повярва. На финала мълчаливо приема уверенията на Рей, че грижите към дъщерята на жена му(връзка с Хумберт Хумберт от “Лолита”), която той непохватно опитва да скрие, са безкористни. Зрял и целенасочено отварящ вратите към дебат, Уна е чудесен филм, който може би през годините ще събере заслужената си публика.

* На Бен Андрюз сценичният дебют е „Трамвай Желание” по Тенеси Уилямс на National Theatre Live: пиеса, в която  Бланш и Стенли Ковалски играят Джилиън Андерсън и Бен Фостър.

** обожавам филми по стегнати, “мускулести” пиеси като Oleana, Гардеробиерът, Фрост-Никсън, Killer Joe на Уилям Фридкин по Трейси Летс, Fences(2016)

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.