Пророк (2009) – макро диагноза на нестабилна Франция

Un prophète стъпва върху затворническия епос с широк разкрач. Началото е лаконично. Млад арабин, Малик Ел Джебена – Тахар Рахим, отнася шест години за посегателство към органите на полицията. В затвора, неук и уязвим Малик е притиснат от клана на Корсиканската мафия, която иска да премахне техен враг.
Да откаже за Ел Джебена, би било равнозначен на смърт. Убийството му осигурява протекция и време. Време, в което съобразителният Малик да докаже превъзходството си във вътрешните войни на мюсюлмани, италианци, корсиканци и корумпирани франсета.
Жак Одиар е създал монументална творба с подзаглавия, недвусмислено препращащи към структурата на класическо музикално произведение. Общият знаменател е образованието на Малик. Плюсовете и минусите на “икономическия” му възход, на фона на борба за надмощие и преразпределение на територии.
Тахар Рахим играе превъзходно. Неговият Малик се превръща в наръчник за оцеляване в условия, в които хуманизма не вирее. Метафизични внушения, халюцинации и сънивидения в комбинанация с документално-реалистични сблъсъци, в ясно заявен политически контекст, заместват плитките холивудски ала-монте-кристо-номера, блъскането на щанги в двора и изтъркания междузатворнически фолклор. “Пророк” освен всичко е и майсторски заснет и монтиран. Филм, който и на второ гледане държи интерес (бел. а. ‘2015). Някои сцени, особено с предречения сблъсък със сърна, вдигат летвата в жанра. Нилс Ареструп е другата голяма звезда. Страшен актьор и режисьор, впрочем. Неговият пандизчия, Лучиани, хладнокръвен бос в своя залез, пази спомен от някогашна изтънченост, в същото време е проскубан стар лъв, болезнено жалък, като всеки детрониран насилник.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
>Страхотен филм! Трябва да се отблежи и Нилс Ареструп – невероятен