True Detective SO2


True Detective 2

Никога не взимай решение да правиш нещо докато си гладен. Особено пък да ядеш. Frank Semyon

True Detective 2 е направен от достатъчно качествен материал, за да се хареса както на претенциозния киноман, така и на лоялния към първия сезон на сериала фен. Хипер-чувствителността на пристрастените към True Detective 1, бе основателна. Предразсъдъкът, че “по-добре от това не може”, е плитко и отблъскващо тъпо убеждение, но абсолютно разбираемо. Мисълта нещо твое, любимо, да бъде пипано, местено и “развивано в нов контекст”, е унизителна и болезнена като всяко нещо извън контрола ти. В такива случаи правиш ехидно-презрителна гримаса, плюеш зад рамо и бързаш да изтриеш всички следи от индивидуалната връзка с шибания комерсиален продукт, от който някой иска да изкара още кинти.

Да дадеш доверието си на филм може да бъде интимно преживяване, както четенето на книга. Хората не си го признават, но по лавината критични реакции в началото на втория сезон на сериала, ясно си пролича колко дълбоко сме хлътнали в илюзията. От което пък, ако бях на мястото на Ник Пицолато, щях да умра от кеф.

TD-Kelly-Reilly

Конструкцията е по консервативната формула, по която работят всички добри неща. Страхът на създателите на True Detective 2, да не разочароват таргета, е разширил разбирането за стил до нови територии. Безкомпромисно писане, снимане, игра. Конструкцията, но не и пълнежът. Малко градче до Ел Ей. Казина със свежо месо, хапчета и магистрали. Тайни партита за вип перверзии, страшни барове за мъжки приказки, черни кутии заключили минало, ама счупено на ситно от друсането през годините минало. Обичайното престъпно ветрило от политици, предприемачи и подизпълнители от ниските етажи. Полицията е асансьор. Копчетата се натискат от тия дето ги дават по телевизора. От детективите се иска всичко друго, но не и да “разрешават случая”.

Така или иначе, външният конфликт е в пъти по семпъл от техния собствен житейски. Рамката затварят изкупление на чужда и собствена вина, алкохол и трагично, в красивия старогръцки смисъл, двоумене пред отдавна взети решения. Par excellence ноар.

 

True Detective 2

Франк Сеймиън, Винс Вон, е израснал от тормозено дете до self made криминал и собственик на клубове.  Нелегалните му отношения с детектив Рей Велкоро, Колин Фарел, са с променливи, но винаги неизразимо лични, доколкото демоните на двамата са направени от едно и също тесто. “Добри” хора, всеки профи в своя занаят.

Рей страда от всички пороци едновременно. Гневът е това, което го държи жив. Връзката със сина му е специална. Много специална. През телефона му праща записи на кратки, рейвелкоровски сентенции. Съобщения трогателни, колкото безумно мрачна е митологията за Жълтия крал и Каркоса в True Detective 1. Нормативно детето на Рей е отнето, докато в кратки паузи на междуособици Франк и жена му, Джордан, прекрасна Кели Райли, мечтаят за свое. Една от многото диаметрално изградени психологически нишки. Пол Удру, Тайлър Кич, е партньор на Велкоро по значка. Объркан, подвластен на тайни, по-чист от всички. Кич едва ли има по-добре написана роля.

True Detective 2

Със сянка дълга колкото на Велкоро, е и детектив Антигона Безеридис, Рейчъл Макадамс. Расла в комуна на баща си, гуру, точен Дейвид Морс, Ани е травмирана от мистериозна фигура, напомняща Боб от Туин Пийкс. Маниак на тема хладно оръжие, поведението й с мъжете е шамар в лицето на феминизма. Покрай официалното разследване на загадъчно убийство на магистрат, едно по едно, двамата с Рей събират парчета от пъзел, възстановка на обир на диаманти от 92-ра, който на свой ред осветлява мотивацията на замесените персонажи. Последствията са необратими. За всички. Но не непременно с минусов знак.

Второстепенни играчи няма. Всеки има своето “соло”. Има и кинаджийски референции за по-ерудираните. Патосът, когато го има, е отигран високо, словесно и не само. Всяка серия е с различен режисьор, общ е сериозният подход в камера, осветление и внимание към детайла. Скорът е чук. Спойката между откриващото парче на Ленaрд Коен и визията на титрите – фаталистични техноморфни платна в мащаб, хвърлят в естетически шок. True Detective 2 се разписва достойно, както в биографиите на каста, така и в неспиращите подем и реформа в правенето на съвременните сериали.

П.П

Мейнстрийм критиката, разбира се, е на коренно противоположното менение. Едва ли другаде ще прочетеш нещо добро за втория сезон, освен за музиката на Lera Lynn и откриващите сочно-визуални подпури. Всички били прекалено сериозни и красиви и не подхождало да са толкова нещастни докато носят бремето на света върху плещите си. Бля…

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , , , ,

  1. #1 by Pow R Toc H on 14.08.2015 - 13:39

    И мен ме изкефи като цяло, ама много мрачен бе мамка му. Надежда всяка тука оставете. Мисля, че в желанието си да бягат от клишетата направо хващат къра. Най-много ме подразни как бате Колин хвана гората, но пък за сметка на това бай Винс си отиде със стил, още ми е в главата последната му разходка.

  2. #2 by Anton on 14.08.2015 - 18:17

    значи ставаме двама. иначе, класическо моцартово либрето – кой каквото прави, накрая получава реквием.
    само за финала “жени без мъже” не съм сигурен

(will not be published)