Transcendence (2014) – а ти страхуваш ли се от техниката?

Хипотетичната опасност един ден изкуствения интелект да се самообособи и да отнеме правомощията на себичния си създател угоява параноичната част на изкуството и литературата за забавление на масовия вкус вече десетилетия подред.

Transcendence е поредния сай-фай антиутопичен продукт. Разбунтувал се срещу ограниченията на човешките тяло, разум и Бог мизантроп (Джони Деп) импринтира гения си в супер компютър -дело на живота му.

Логично, коалиралият се интелект – в името на евтиния съспенс обективни доказателства за виртуалното възкръсване на учена няма – пожелава света и прилежащата му стратосфера.

 Transcendence (2014)

На удара отвръщат Морган Фриймън, Килиън Мърфи и Пол Бетани, всеки от които продава познати от сиви-то си “метаморфози”. Диаболичният фейс на Деп пък отпраща към Жената на астронавта(1999).
Вместо да се обърне внимание на духовния и етичен аспект в евентуално предстоящата ера на трансхуманизъм, както азиатското кино прави, посредствени продукции като Transcendencе карат бъдещето да изглежда кежуъл и ретро, в буквалния смисъл на протрито – изтъркано е човешкия вирус за алчност и жажда за диктат да се приписва на технологичната материя и то в сянката на  Франкенщайн.

П.П
“Не е ясно какво ще представляваме в трансхуманистична перспектива. Пред прага сме на биотехнологична трансформация на съществото човек. Задава се свят на генетическо неравенство, на биотехнологически реализиран свръхчовек. Деспотия на банкери с усъвършенствани гени.

Ако това е хумор, той е черен и много вероятен.” д-р Николай Михайлов в интервю, което прочетох днес (28.07.2014). Интервюто е на Калина Андролова за новото политическо списание А-Specto.

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.