Traitor (2008)

Преди 5 години излезе Traitor, аз го гледах сега и май избързах, трябваше да го оставя за след още 5.
9/11 даде беше манна небесна за киноиндустрията, която за параноидалните нужди на американеца чевръсто сформира антитерор подразделение във вече зациклилия на виетнам-ирак-афганистан милитари жанр.

Терорът е театър, чиято публика е целият свят. Терорът няма корпоративен офис, а клетките му са по-мобилни от кой да е Оператор.

Добре дошло за екипа на Traitor, който за 48 дни снимки  стъпва в почти толкова държави пръснати на три континента. Дон Чийдъл  отписах още преди исторически немарливия Хотел Руанда. Дали ще е в Трафик, Сблъсъци или Ocean’s Twelve (В Буги нощи хич не си го спомням) основното което продава е цветът на гените си.

В Предател от една страна е внедрено фебере ченге, а от друга опасен религиозно подкован ислямски терорист. Някъде при поредното местене от фронт на фронт и затвор на затвор, героят му залита в лоялността си, но никога достатъчно за да извика някаква съпричастност у теб.   Гай Пиърс в уравнението е произволно заменяем. Така или иначе, филмът е гледаем, поне колкото Кървав прах и псевдополитическите авантюри на Грийнграс.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

Апропо, вместо кабинетни интерпретации, по-добре заори в трагичната и противоречива мотивация на камикадзето, суров поглед над която дава Day Night Day Night