TITANIC 3D


titanic3d

Информация за предстоящата премиера на TITANIC 3Dот Alexandra Group Holding

В момента някой чете: Котаракът в чизми

През 1997 „Титаник” на Джеймс Камерън отплава към киносалоните за да покаже една от най-вълнуващите и безсмъртни истории. Филмът се превръща в световен феномен, съответстващ на името му, който е номиниран с рекорден брой награди Оскар и е награден с 11, с приходи над 1.8 млрд. долара в световен мащаб. На 6 април  2012, един век след корабокрушението и 15 години след първата премиера, „Титаник” ще плава отново, този път на 3D. Художественият процес на трансформиране на „Титаник” в триизмерен филм преминава изцяло под ръководството на самия Камерън, съвместно с дългогодишния му партньор Джон Ландау. „3D технологията обогатява най-вълнуващите моменти в „Титаник”, обобщава Камерън. „Повече от всякога, ще бъдете въвлечени в действието, преминавайки през опасностите, пред които се изправят Джак и Роуз. 3D технологията запраща изживяването на различно ниво.”
TITANIC-3D

Докато темите в „Титаник” – човешкото високомерие, причина за нещастието и любовта, която преодолява предразсъдъците, общественото положение и времето – остават същите, претворяването на филма в 3D-формат, според създателите му, ще отправи посланията си с нов глас към широк кръг зрители, включително новото поколение на 21 век, което не е имало шанса да го гледа на голям екран.

Какъвто и да е източника на силата му, „Титаник” има свой живот. Двамата обещаващи млади актьори в главните роли – Леонардо ДиКаприо и Кейет Уинслет – изграждат превъзходни кариери и се утвърждават като звезди в Холивуд. Междувременно, Камерън продължава да преодолява граници в киното, което води до заснемането на „Аватар”, който за пръв път разкрива пълния потенциал на 3D технологията като разкрива способността й да създава нови светове и едновременно с това да въвлича публиката в самата материя на действието.

Paramount Pictures и Twentieth Century Fox представят продукцията на Lightstorm Entertainment Production, „Титаник”, филм на Джеймс Камерън. В ролите участват: Леонардо ДиКаприо, Кейт Уинслет, Били Зейн, Кати Бейтс, Франсис Фишър, Бернард Хил, Джонатан Хайд, Дани Нучи, Дейвид Уорнър и Бил Пакстън. Филмът е по сценарий и режисура на Джеймс Камерън и продуциран от Камерън, и Джон Ландау. Изпълнителен продуцент е Рае Санчини.

ИСТОРИЯТА

 

Действието на филма на Джеймс Камерън, „Титаник” се развива по време на първото злощастно плаване на кораба Титаник, гордостта на Уайт Стар Лайн и, за времето си, най-голямото построено подвижно съоръжение. Корабът е най-луксозният по онова време, наречен „Корабът на мечтите”, на който над 1500 души намират смъртта си след сблъсък с айсберг в ледените води на Атлантика на 15 април 1912.

Пътешествието в „Титаник” започва в наши дни от мястото на морския гроб на кораба – две мили и половина под водата. Амбициозен авантюрист (Бил Пакстън) е решен да извади съкровищата на великолепния някога кораб за да разбули скритите му тайни. Трагичните останки отстъпват място, разкривайки бляскавия палат, който Титаник е бил при подготовката на отплаването му от Англия. Сред хилядите изпращачи, съдбата изпраща двама млади души, между които пламва такава страст, която ще промени живота им завинаги.

Роуз ДеУит Бюкейтър (Кейт Уинслет) е 17-годишна американка от висшата класа, задушаваща се под ограниченията и очакванията на обществото от едуардианската епоха, която се влюбва в разкрепостения пасажер от трета класа Джак Доусън (Леонардо ДиКаприо). Веднъж отворил очите й за света извън златната й клетка, забранената любов на Роуз и Джак отеква през годините в настоящето. Нищо неможе да застане помежду им, дори нещо толкова невъобразимо като потъването на Титаник.

В този плаващ микрокосмос присъстват и Кал Хокли, чиято роля изпълнява Били Зейн, наследник на огромно състояние и годеник на Роуз, и Рут ДеУит Бюкейтър, социално ангажираната майка на Роуз, в ролята Франсис Фишър. Носителката на Оскар® Кати Бейтс изпълнява ролята на колоритната и действителна пасажерка на кораба Моли Браун. Другите исторически личности са Капитан Е. Дж. Смит (Бернард Хил), управителя на Уайт Стар Лайн, Дж. Брус Айсмей (Джонатан Хайд) и корабния инженер, и архитект на Титаник Томас Андрюс (Виктор Гарбър). Сред пасажерите на Титаник, попаднали под разрушителния удар на съдбата са италианският емигрант и най-добър приятел на Джак, Фабрицио Де Роси (Дани Нучи) и Спайсър Лавджой (Дейвид Уорнър), предания камериер на Кал Хокли.

 

 

ТРАНСФОРМИРАНЕТО В 3D

Камерън е движеща сила в развитието на 3D технологията и е един от пионерите в триизмерната кинематография. В този смисъл, трансформирането на „Титаник” е просто следващата му крачка в изследването на възможностите на технологията и ода за филма, който е искал да превърне в най-поглъщащото преживяване. За пръв път Камерън изследва приложението на 3D през 2001, когато стартира поредица от документални филми с „Призраци от бездната”. По-късно се впуска в предизвикателната неизследвана територия на „Аватар” – филм, който според мнозина предизвика революция в киното. Камерън сам създава свои системи и техники, с които да разшири потенциала на формата. През 2011 Камерън, заедно с Винс Пейс основава Cameron-Pace Group. Тяхната система „Фюжън” се превръща във водеща световна стереоскопична система. „Винаги съм вярвал, че най-доброто приложение на 3D е по-цялостното въвличане на зрителя в случващото се с героите на екрана.”, споделя Камерън.

Точно такава е и целта на трансформирането на „Титаник” – още по-дълбокото потапяне на публиката в този класически разказ за епична катастрофа и митична любов.  Фактът, че успява да го направи с настъпването на 100-годишнината от историческото крушение на кораба е от особено значение. „Винаги съм смятал, че „Титаник” принадлежи на големия екран и трансформирането му е начин да го върна там и да вдъхна живот на кораба, прибавяйки още по-голям емоционален заряд.”, коментира Камерън.

Самият Камерън винаги е обичал не само киното, но и науката и изследователската работа. Те съпътстват кариерата и постиженията му, както и значителна част от първоначалната продукция на „Титаник”. 3D трансформацията е продължение на това, което смятал да направи с Титаник от самото начало – да използва най-добрите технологии за да направи филма възможно най-реалистичен. Сега той е съсредоточил познанията си върху това, как да направи така, че двуизмерно заснетия филм да изглежда сякаш е замислен в 3D от самото начало. Той се събира отново с продуцента Джон Ландау за да изпълнят задачата, колкото творческа, толкова и техническа.

Камерън и Ландау са убедени, че „Титаник” е готов да бъде трансформиран в 3D, но дали технологията е готова да бъде приложена върху забележителната смесица от зрелище и интимност в „Титаник”. Ранните проби с компанията Stereo D показват, че трансформацията може да покрие високите очаквания на Камерън.

Ясно е, че мащабът на кораба, суматохата при сблъсъка му с айсберга и борбата за оцеляване на пасажерите при потъването му ще придобият още по-драматични краски на 3D. Но Камерън се вълнува от подчертаването на друг елемент: неописуемата страст в историята. „Филмите ми може да са изпълнени с шеметен екшън, но в сърцето на всеки от тях стои любовна история.”, обобщава цялостната си работа режисьора.

„С 3D се подсилва не само зрелището в екшън сцените – подчертават се човешките взаимоотношения.”, отбелязва Камерън. „Най-интимните моменти стават още по-въздействащи защото човек има чувството, че споделя страстта, страха или надеждите на героите. Мисля, че това се пренебрегва от Холивуд. 3D-форматът често се възприема като тънка обвивка в екшън или анимационни филми.”

Процесът на трансформация започва със сканирането на първичния 4К дигитален мастер от оригиналния 35-милиметров негатив на който са изчистени всички визуални несъвършенства.

Процесът на превръщане на оригиналната фотография в триизмерна дигитална информация отнема 750 000 човекочаса на 300 души в рамките на една година.

„Триизмерното трансформиране на филма не е като да махнеш с вълшебна пръчка.”, обяснява Камерън. „Няма някакво убийствено приложение, което някак прави нещата триизмерни, без да има триизмерна информация в първоначалната фотография. Трябваше да създадем всичко наново. Стотици художници работиха неуморно за да обработят всеки предмет в кадъра и лицето на всеки герой.”

„Убеден съм, че това е най-пълната триизмерна трансформация правена до момента.”, твърди Шерак, основателя на Stereo D. „Трябваше да обработим 295 000 отделни кадъра, като всички трябваше да са с еднаква дълбочина и наситеност.”

„В създаването на Титаник 3D, за обработката само на един кадър, на всеки художник са му необходими 2-3 седмици.”, разкрива Майк Хедаяти, който отговаря за визуалните ефекти заедно с Йоичиро Аоки.

За Камерън най-вълнуващото при 3D трансформирането на „Титаник” е възможността да вдъхне нов живот на творението си за публиката. „За тези, които са гледали „Титаник” преди 15 години, филмът ще има различно послание сега. Вероятно те са се оженили, имат деца и е твърде възможно да имат различен поглед върху живота и любовта.”, разсъждава той. „За тях, историята ще бъде не толкова за любовта, колкото за чувството за дълг и целта на съществуването ни на тази планета. Но ако си 8-годишно момче и гледаш за пръв път филма, най-важни ще са страхотния кораб и борбата за оцеляване. Ако си тийнейджър преживяващ първите любовни трепети, вероятно ще видиш себе си на екрана. Същественото в „Титаник” и сега и преди е, че предлага нещо стойностно за хората на всяка възраст.”

 

КОРАБЪТ НА МЕЧТИТЕ:

Създаването на „Титаник”

„Минаха 85 години…и все още си спомням мириса на прясна боя.

Порцеланът все още не беше ползван. Чаршафите бяха чисто нови. Наричаха Титаник Корабът на Мечтите.

И той наистина беше…”

 

Всяка епоха има свой плодотворен и драматичен момент, който предизвиква голяма промяна с мощен отзвук по света. В началото на 20-ти век, магнетизмът на невероятния морски съд Титаник привлича представители от всички обществени групи, всеки от които им свои причини да се включи в историческото първо плаване на кораба. От капитаните до търсещите щастие в новия свят емигранти, Титаник символизира прогреса, отвеждащ човечеството към модерната епоха.

Обявен за „непотопяем”, ценният товар на борда, състоящ се от 2200 мъже, жени и деца започва пътешествието си от Саутхемптън, Англия към Ню Йорк с нетърпение, страхопочитание и оптимизъм. Въпреки това „корабът на мечтите”, в крайна сметка отвежда над 1500 човека към смъртта им в ледените води на Северния Атлантически океан в малките часове на 15 април 1912.

В следващите години съдбата на Титаник е обгърната в митове. Разкази за проявена храброст или малодушие се вплитат в безбройните исторически досиета, поеми, музикални произведения, филми и романи. Обсъждани са различни теории за катастрофата и продължават да разделят и до днес множество учени.След десетилетия търсене на останките му, Титаник е открит от експедиция под ръководството на д-р Робърт Балард през 1985 лежащ разполовен на морското дъно на 12 378 фута под морското равнище. Откритието отговаря на множество въпроси относно гибелта на кораба и същевременно подхранва противоречията и интереса, които десетилетия обгръщат трагичното събитие.

Черпейки вдъхновение от подводната гледка, Джеймс Камерън представя една любовна история на фона на впечатляващи детайли от кораба и първото му и единствено плаване за да одухотвори неговия символизъм. Благодарение на съвременните филмови техники, публиката също ще преживее историята на борда на Титаник.

 

Възраждането на една епоха: Експертите

 

„За да се построи един хубав кораб са необходими три милиона нита и много усилия.”

–         Томас Андрюс, корабостроител, конструктор на Титаник

 

Камерън и екипът стигат далеч в стремежа си да пресъздадат „Титаник” на екран, потапяйки се в историята на кораба. Тяхната решимост да пресъздадат достоверно това историческо събитие личи от привличането към проекта на експертите Дон Линч и Кен Маршал, автори на „Титаник: Илюстрована история”. Като член на историческото дружество изследващо „Титаник”, Линч изучава кораба и пасажерите му почти 25 години и лично се запознава с оцелелите, както и със семействата на много от останалите, плавали на борда.

Реалистичните портрети на „Титаник”, дело на Маршал печелят овации за тяхната достоверност и живописност. Неговите работи намират място на кориците на сп. „Тайм”, сп. „Нешънъл Джеографик”, както и на някои от най-продаваните романи на д-р Робърт Балард, включително „Откриването на Титаник”.

Линч и Маршал се срещат през 1976. Страстта им по „Титаник” намира израз в общият им бестселър, който привлича вниманието на Камерън.

След годините, прекарани в изучаване на архиви и снимки, Маршъл познава огромния кораб до най-малките детайли. Двамата с Линч работят с екипа на Камерън и осигуряват мостри и снимки на обзавеждането, орнаментите и тъканите от личните си колекции от артефакти, събрани от двойника на Титаник – Олимпик.

 

Подводните снимки

 

„Все още се вълнувам всеки път при гледката на трагичните останки на величествения кораб, които лежат там, където са потънали в 2:30 сутринта на 15 април 1912, след дългият им път от света на повърхността към дълбините.”

–         Бил Пакстън, в ролята на Брок Ловет в „Титаник”

След като Камерън дава да се разбере, че няма да продължи с продукцията без да заснеме действителните останки на Титаник, екипът му се залавя за работа.

Екипът наема руския изследователски кораб „Келдиш”, който разполага с две петчленни подводници (Мир1 и Мир 2), с които е  възможно да се достигне необходимата дълбочина. Братът на Камерън, Майкъл Камерън трябва да се справи с всички технологични препятствия пред Джим за осъществяване на замисленото.             Предходните опити за заснемане на останките са били ограничени от екстремната подводна среда. Заснелите „Титаника” през 1992 снимат през страничните отвори на подводницата. Тъй като това ограничава едновременно движението и обсега, първото предизвикателство е да се създаде необходимата технология, която да позволи снимки извън подводницата под въздействието на ниските температури и налягане от 6000 фута на квадратен инч. Майкъл Камерън работи с Panavision и няколко други компании за подводни технологии при модифицирането на 35-милиметрова камера за да пасне на специално изработената платформа с дистанционно управление; осветителната система, както и ROV (машина с дистанционно управление), която се пуска и управлява от подводницата в и около останките на дъното.

Ефективността на снимките се превръща в ключов фактор заради ограничената дължина на филмовата лента, с която са зареждани камерите, без възможност за презареждане под вода и продължителността на подводния курс от два часа и половина.

През юли 1996 започва втората част от снимките във водоем, намиращ се в Ескондидо, Калифорния. Там Камерън заснема възстановката на вътрешността на кораба – рамките на прозорци, касите на вратите, външната част на електрическата инсталация, дори месинговата табелка на вратите в първа класа с надпис „Дръпни”.

С края на подводната експедиция на Камерън, „Титаник” се насочва към етапа на основните снимки за да съединят минало и настояще на екрана. Първата цел е Халифакс, Нова Скотия в Канада, край зрелищната гледка на легендарните останки.

 

СТУДИОТО НА ФОКС В БАХА

 

Сред най-въздействащите моменти в „Титаник” са преходите от настоящето към миналото, когато 101-годишната Роуз Калвърт започва невероятния си разказ. На фона на видео монитори, показващи разрушените останки на кораба, Роуз рисува собствената си живописна картина на прекрасния априлски ден през 1912. Бавно, останките на Титаник драматично се възстановяват на екрана до първоначалния си блясък в Саутхемптън, където пристигат пасажерите на кораба, неподозиращи предстоящата трагедия.

Не по-малко забележителен е декора на самия кораб. С напредването на снимките в Халифакс, едно от най-грандиозните начинания в съвременното кино  започва да придобива очертания в Росарито Бийч в Баха калифорния, Мексико. Именно тук са заснети сцените, пресъздаващи времето през 1912, които представляват по-голямата част от филма. Съвместните усилия на художници, майстори и инженери раждат декора представящ палубата на Титаник в почти пълен размер, както и изкуствения водоем, съдържащ 17 милиона галона морска вода, в който да бъде потопен.

Благодарение на отличното планиране, извънредното предизвикателство на подготвянето на продукцията на „Титаник” в Мексико се осъществява в забележително кратък срок.   Строителните работи в Баха започват на 30 май 1996 на 40 акра плажна ивица. Изключителното съоръжение съдържа външен водоем от 17 милиона галона и 5 милиона галона вътрешен водоем, разположени в звуково студио с площ 32 000 квадратни фута и три обикновени снимачни площадки. Студиото включва офисни помещения, склад за декори, сграда за техническия персонал, работилници, съблекални и множество помощни постройки.

 

СБЛЪСЪК СЪС СЪДБАТА:

ПОСТРОЯВАНЕТО И ПОТАПЯНЕТО НА КОРАБНИЯ ДЕКОР

 

Въпреки че побеждават силите, които заплашват любовта им, пламнала на борда на „непотопяемия” Титаник, Роуз Деуит Бюкейтър и Джак Доусън, нито силната им страст могат да надделеят над неизбежното. Пресъздаването на страховитото крушение на кораба е най-предизвикателния момент от заснемането на „Титаник”. Основната цел на режисьора е да заснеме сцените сякаш действително е присъствал на катастрофата.

Последните часове на Титаник са заснети в огромните площи на създадените за снимките водоеми, в съответствие с безкомпромисните инженерни спецификации и изисквания за безопасност. Елегантният вечерен салон  и огромното триетажно стълбище в първа класа са построени почти в естествени размери върху хидравлична платформа на дъното на вътрешния басейн с дълбочина 30 фута, който е конструиран да се накланя и наводнява с 5 милиона галона филтрирана морска вода.

Това е само едно от постиженията в продукцията, осъществени благодарение на сложни хидравлични съоръжения и конструкции.

Дизайнерът на продукцията Питър Ламонт се сдобива от корабостроителите Harland & Wolff с копие от оригиналните чертежи на Титаник, заедно с бележките на Томас Андрюс по проекта на кораба.  За пръв път подобен материал излиза наяве след потъването на Титаник.

Проучвайки материала, Ламонт установява, че производителят на оригиналните килими за Вечерния салон и приемната зала на палуба „Д” все още съществува. Оказва се, че компанията BMK Stoddard of England все още пази мострите и може да възстанови боите. Продукцията реагира незабавно изпращайки поръчка, с която добавя още един автентичен елемент към филма. Сдържан по природа, Ламонт споделя, че най-голямото предизвикателство за него е координацията на елементите от дизайна на Титаник.

„В рамките на почти година, изградихме декорите и обзавеждането в Мексико, Лос Анджелис и Лондон, като доставките бяха осъществени в срок до съоръжения, които дори не бяха построени още. Количеството предмети, които създадохме по модел на оригиналите – столове, лампи, порцеланови съдове, багаж, спасителни жилетки, морски принадлежности – бяха буквално хиляди, защото целта бе да направим отново всичко в пълен размер. Изграждането на 775-футовия декор на палубата на Титаник е толкова сложно, колкото построяването на самия кораб, но за една десета от времето.”  Поради факта, че Титаник плавал за пръв път, няма много снимки на вътрешността му. Благодарение на задълбоченото проучване и помощта на Дон Линч и Кен Маршал, екипът му успява да пресъздаде разкоша в помещенията от първа класа. Не по-малко внимателно екипът подхожда и към спартанския интериор на палубите под първа класа на Титаник. Декорът на палубата е само с 10% по-малък в сравнение с действителните размери на Титаник.

В ранните часове на 15 април 1912 наводнения нос на Титаник издига кърмата над водата под страхотен ъгъл. Когато натоварването върху корпуса достига върха си, потъващия нос издига кърмата вертикално и няколко минути по-късно се спуска като асансьор в тъмните води. За да бъде пресъздадено това, цялата кърмова част на декора се премества върху специална накланяща се платформа, изградена в края на водоема.

По време на продукцията, създателите на филма непрекъснато се убеждават във факта, че водата е една от най-мощните стихии на планетата. „Това е един от важните елементи съпътстващи гибелта на Титаник. Те си мислели че са господари на морето.”, коментира Камерън.

 

АКТЬОРСКИЯТ СЪСТАВ

 

Леонардо ДиКаприо (Коб) е носител на множество награди и трикратно номиниран за Оскар® . по рано тази година се снима в драматичния трилър на Скорсезе  „Злокобен остров”. ДиКаприо печели последният си Оскар® през 2007 за ролята си в „Кървав диамант” на Едуард Зуик, за която е награден и със Златен Глобус, Изборът на критиците и наградата на Гилдията на кино актьорите (SAG). През същата година е номиниран за награда Златен Глобус, БАФТА, Изборът на критиците и наградата на Гилдията на кино актьорите за представянето си в „От другата страна” (“The Departed”).

През 2004  е номиниран с Оскар® за ролята си като Хауърд Хюс в биографичния филм „Авиаторът” (“The Aviator”)

ДиКаприо създава собствена продуцентска компания Апиан Уей (Appian Way), чрез която пише сценария и продуцира документалния „Единадесетия час” (“The 11th Hour”). Сред филмите, продуцирани от  компанията са: „Злокобен остров”, „Сираче” (“Orphan”), „Обществени врагове” (“Public Enemies”), „Авиаторът”, „Убийството на Ричард Никсън” (“The Assassination of Richard Nixon”).

 

КЕЙТ УИНСЛЕТ (Роуз ДеУит Бюкейтър)  печели първия си Оскар® за ролята си като Хана Шмиц в „Четецът”. Кейт е номинирана със Златен Глобус за ролята й и във филма на Роман  Полански „Богът на кръвопролитието” (God of Carnage). Тя е наградена с Еми и Златен Глобус за представянето си в минисериала „Милдред Пиърс” (Mildred Pierce). Кейт е само на 22, когато получава втория си Оскар® за ролята на Роуз в „Титаник”. За ролята си в „Блясъкът на чистия ум” е номинирана с Оскар®, Златен Глобус и БАФТА. Уинслет получава петата си номинация за най-добра женска роля на на Академията за пресъздаването на Сара Пиърс в „Малки деца”.

 

БИЛИ ЗЕЙН (Кал Хокни) започва кариерата си с роля в „Завръщане в бъдещето”. След този пробив се снима в „Мъртво вълнение”. По-късно изпълнява роли във филми като „Орландо”, „Тумбстоун”, Фантомът. Безспорно, той е най-известен с превъплъщението си като Кал Хокни в „Титаник”.

 

КАТИ БЕЙТС (Моли Браун) е отличавана многократно за работата си на театралната сцена, телевизията и киното. Тя е наградена с Оскар® и Златен Глобус за ролята си в „Мизъри”. Тя получава третата си поредна номинация за Оскар® за представянето си в „Относно Шмид”. Ролята й в „Зелени пържени домати” е номинирана със Златен Глобус и БАФТА. Бейтс има забележителни постижения и като директор. Тя е режисьор на “Dash and Lilly”, който получава девет номинации „Еми”, включително за режисура.

 

БИЛ ПАКСТЪН (Брок Ловит) прави успешни филми пред и зад камера. Една от последните му появи на голям екран е в „Мокри поръчки” (Haywire). Той е известен на публиката с ролите си във филми като „Тумбстоун”, „Аполо 13”, „Вертикална граница”, „Истински лъжи” и др. През 2005 режисира „Най-великата игра” (The Greatest Game Ever Played).

 

ГЛОРИЯ СТЮАРТ (Роуз) почива през септември 2010 на 100-годишна възраст. Тя играе в десетки филми от 1930 до Втората световна война, когато се оттегля от киното. Тя е най-възрастната носителка на номинация  Оскар® , отличена за представянето си в „Титаник”, когато е 87 години.

 

ФРАНСИС ФИШЕР (Рут ДеУит Бюкейтър) изпълнява роли както в независими продукции, така и във филми, наградени с Оскар®, сред които: „Непростимо”, „Истинско престъпление”, „Къща от пясък и мъгла”, „Закони на привличането”.

 

БЕРНАРД ХИЛ (Капитан Смит) изпълнява ролята на крал Теоден в трилогията „Властелинът на пръстените”, както и на директора на затвора Сан Куентин във филма на Клинт Истуд „Истинско престъпление”.

 

ДЖОНАТАН ХАЙД (Брус Айсмей) е известен с ролите си във филмите: „Анаконда”, „Джуманджи”, „Ричи Рич” и „Караваджо” на Дерек Джармън.

 

ДЕЙВИД УОРНЪР (Спайсър Лавджой) е уважаван актьор, изявяващ се в киното, на телевизионния екран и театралната сцена. Той е познат на публиката от „Сламени кучета” (Straw Dogs), „Поличбата” (The Omen), „39 стъпала” (39 Steps), „Грешницата от Лайм Риджис” (The French Lieutenant‘s Woman) и „Планетата на маймуните”.

 

ВИКТОР ГАРБЪР (Томас Андрюс) е един от най-талантливите и уважавани актьори от своето поколение. Отличен с шест номинации „Еми” и четири „Тони”, той участва в някои от най-незабравимите кино, телевизионни и театрални продукции. Той се е снимал във филми като: „Милк”, „Клуб „Първа съпруга” (The First Wives Club), „Безсъници в Сиатъл”, „Професия блондинка”.

 

СЪЗДАТЕЛИТЕ НА ФИЛМА

 

ДЖЕЙМС КАМЕРЪН (Режисьор, сценарист, продуцент) През 1983 пише сценариите на „Рамбо: Първа кръв част 2”, „Пришълци” (“Aliens”), „Терминатор”, който по-късно режисира и влиза в класацията на „Тайм” за десетте най-добри филма на годината. През годините на кариерата си Камерън режисира „Пришълци” (“Aliens”) (1986), продуцира и режисира „Терминатор 2: Денят на страшния съд” (1991), „Истински лъжи” (“True Lies”) (1994) и „Титаник” (1997). Продуцент е и на „Критична точка” (“Point Break”) (1991),  „Странни дни” (“Strange Days”) (1994) и „Соларис” (“Solaris”) (2003).

 

ДЖОН ЛАНДАУ (Продуцент) Като част от Lightstorm Entertainment, Inc., Ландау продуцира такив филми като: „Титаник” и „Соларис”. В началото на 90-те е бил вице президент игрална продукция в Twentieth Century Fox.

 

РАЕ САНЧИНИ (изпълнителен продуцент) през 1992 се в включва заедно с Камерън в основаването, финансирането и стартирането на компанията за визуални ефекти Digital Domain. През 1993 става президент на компанията на Камерън Lightstorm Entertainment, Inc. Там той изпълнява ,ролята на продуцент на всички проекти на компанията, сред които „Титаник” и „Истински лъжи”.

 

РЪСЕЛ КАРПЕНТЪР (Директор фотография) след сравнително труден професионален път заснема „Титаник”, за което получава Оскар® за кинематография. Сред последните заснети от него филми е „Шпионски свалки” (This Means War) на режисьора МакДжи.

 

ДЖЕЙМС ХОРНЪР (Музика) Последните му ангажименти включват „Аватар”, „Хрониките на Спайдъруик”  и „Апокалипто”. Той е един от най-известните в момента композитори на филмова музика. Хорнър е награден с две награди  Оскар® и две „Златен глобус” за „Титаник”. Преди е номиниран с Оскар®  музиката във филмите „Прекрасен ум”, „Смело сърце”, „Поле на мечти”, „Аполо 13”

 

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

, , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)