This Must Be the Place – Шон Пен опознава семейната и човешка принадлежност

This Must Be the Place

This Must Be the Place е американският дебют на Паоло Сорентино от 2011-та, хронологично предшестващ Великата красота.

Шон Пен/ Шайен е екс рок’нрол звезда. Пял с Мик Джагър, приятел с Дейвид Бърн. Преди трийсет години песните осигурили му богатство са подтикнали две момчета да се самоубият (случаят е от 85-та с Джудас). Заради трагедията обитава имение в Дъблин в ступор, самонаказан в грим, фризура и фалцет на Валерия Велева, кабуки-актьор или Джийн Симънс, по избор.

През устата му говори лексомила. Жена му Франсис Макдормънд е пожарникар. С обкръжение от тихи ексцентрици обгрижват Шайен.

This-Must-Be-The-Place

Пак от трийсет години Шайен не е говорил с баща си. За него знае, че е преживял концлагерите. На погребението му се среща с еврейските си корени. Разбира, че един от наци-надзирателите на баща му е още жив и е в Америка. Ловуването се подразбира.

Шайен предприема пътуване с дневника на баща си, все в същия дразнещ ступор и ултрабавен говор. По пътя среща травматични, почти братякоенови оригинали, един от тях е приятелят на Шон Хари Дийн Стентън*. Срещата със стогодишния хитлерист, разбира се не протича според замисления 45 калибров план. Пътуването за Шайен е терапевтично, нужно за да опознае семейната и човешка принадлежност.

Доколкото го е търсел, Сорентино е постигнал абсурдна атмосфера, в която много връзки (особено финалът) плуват отвързани. Безапелационният емо-имидж на Шайен (преди трансформацията) и неговото приемане е любопитно.

Двете неща бих подчертал: заковаващите реплики на Шайен (“Забелязали ли сте, че днес никой не работи. Всеки прави нещо артистично”), комична и безиронична критика на суетата и монологът на старото наци. Последното като настроение, цвят и тежест е друг филм.

  • Хари Дийн Стентън е забележителен човек. Жалко че ни напусна.  I’m 87 years old…I only eat so I can smoke and stay alive.. The only fear I have is how long consciousness is gonna hang on after my body goes. I just hope there’s nothing. Like there was before I was born. I’m not really into religion, they’re all macrocosms of the ego. When man began to think he was a separate person with a separate soul, it created a violent situation (бел.ред 20.09.2017)
5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

1 thought on “This Must Be the Place – Шон Пен опознава семейната и човешка принадлежност

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.