Светът е адско място, а лошото писане разваля качеството на нашето страдание.
Том Уейтс
Тъй като единственото нещо, което двамата искахме, беше да пишем, животите ни изчезваха в празната страница.
Тед Хюз

The Words  е още един филм за писател, в който обаче има нещо ново – нищо затворено между кориците не оживява и въобще, малко става дума за литература. Брадли Купър, Джеръми Айрънс, Денис Куейд и Бен Барнс са мултиплицирани в тунела “фикция-реалност” проекции на един и същи герой.

Разказът води нюйоркският книжен гуру Куейд, който в желанието си да поправи грешка от миналото чрез литературно обговаряне, все по-ясно стига до извода, че грешките не подлежат на оправяне, те самите правят извършителят им роб.

Митът за истината, като шорткът за опрощение е представен като epic fail. Всеки прави избори, трудното е да живееш после с тях, повтаря в рефрен писателят.

Ако всичко не бе смляно и предъвкано няколко пъти за улеснен дотъп на зрителя до сакралната идея,  The Words би могъл да бъде нещо повече от fast-cinema с претенции за духовния статус на егоистичния съвременник. А и се страхувам, че от толкова опити за актьорско доказване, чрез сълзи и страдания напоследък, Брадли Купър ще се превърне във версия на Джесика Ланг.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!