The Way Back

Бен Афлек

В Извън играта (2020) Бен Афлек си е избрал ролята на покрусен от скръб по загубата на дете пияница, който намира сили да се изправи. Както минералът магнезий се подсилва от цинка в света на хелти практикуващите, така и фабулата в този сценарий, който сме гледали доста често през годините, работи само, ако бурите в живота на героя са поне няколко. Което ще рече, че освен гореспоменатите нещастия Джак Кънингам (Афлек) е в процес на разделяне със съпругата си и с трайния лош вкус в устата от зле завършила, някога обещаваща кариера в баскетбола. Това е и движещият мотив той да пребори своите демони – баскета. След пореден запой, гравитиращ самосъжаляващ се около хладилника с бирите, обаждане от гимназиалния му отбор предоставя на Джак възможността да замени отсъстващ треньор в отбор, точно толкова пропаднал, колкото е и той самият. Останалото оттук нататък е пределно ясно, включително и планираната липса на отявлен хепиенд. Което не е изцяло лошо – така може да наблюдаваш по-спокойно играта.

За носител на всякави награди , включително и Оскар, на един етап от актьорската кариера костюмът на посечен от живота мечтател в малка нискобюджетна продукция си е направо задължителен. Афлек се справя достойно и доказва, че може и това. Изглежда е почерпил опит, освен от собствените си семейни патила и от кинотерзанията на своя колега Мики Рурк. Напоителни самообвинения в самоизолация в комбо с алкохолизъм сочат директно към Сър Еди Кук – дори работата на Джак с електрожена като мистър nobody е мотамо от Johnie Handsome. Нищо от гереказаните критики обаче не пречи The Way Back да се гледа приятно в траекторията на Cashball, чийто успех навремето несъмнено гони.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.