Фламандска версия на Ален Делон в Присъдата

Уважаван член на белгийското общество претърпява челен сблъсък с декласиран елемент, част от същото това общество. Семейството му е отнето завинаги. Заради процедурна грешка убиецът е освободен.
Небрежността, умишлена или не, в прилагането на Закона, взима регулярно в жертва десетки невинни съдби. Наопаки, кредитира криминално проявени. Зъбчатите колела, захапали веднъж, са безчувствени към плячката. И когато само парите могат да спрат челюстите на Апарата, значи цялата конвенция за правова държава отива на боклука. В случая цивилният гражданин поема нещата в свои ръце и остава на линия за последствията. Медиите го наричат “Добрият убиец”. Сам, но със широка публична подкрепа, мъжът започва битка със ситемата.

На пръв поглед Het Vonnis / Присъдата (2013) на Ян Верхейен действа като отговор на съдебните трилъри по Гришъм. На втори изплуват разликите. Макар историята за репресивните отношения между Човека и Държавата да е универсална, това е филм за “сърдечените проблеми” на Стария свят.

Het Vonnis / The Verdict / Присъдата (2013)

Визията е по белгийски стерилна, операторската работа – рутинна. Монотона музика, каданси… С изключение на френологично чудесно подбраните персонажи, “Присъдата” е тромав за гледане. Но, “скуката е подценявана” – казва главнията герой в началото, сякаш за да привлече вниманието върху темата.

Оправдателната присъда на обществото за “Добрият убиец” е морално подкрепена от зрителя, но заедно с това смущава, поне на няколко нива. Парадокс, който прави подобни казуси да имат неизменно присъствие в киното.
Титулярът Кун Де Бу е като фламандска версия на Ален Делон. В “Апартаментът” 2008 се справи много добре. Със същия успех играе и тук.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.