Пътешествието


The Trip  movie

В The Trip / Пътешествието (2010) Стийв Куугън е поканен от сп. Observer да отрази менюто на няколко петзвездни ресторанта в Северна Англия. Приятелката му е по работа в Америка, затова неговият добър приятел Роб Брайдън заема вакантното място.
Kугън стартира road movie-то с песен на Джой Дивижън, контрапункт на Търнър-овият релеф навън. После в купето многократно пеят (без насмешка) прочувствена балада на ABBA. Брайдън демонстрира арсенала си в пълен блясък. Интерпретациите са по реплики на Роджър Мур и Майкъл Кейн от Get Carter(71) и  The Italian Job (69). Спирките им са мечтата на туриста. Обслужват ги като крале. Храната е дизайнерска, презентират им я с медицинска сериозност. Източноевропейки задоволяват останалото. Но двамата не са туристи, по скоро епикурейци на прага на отегчението. Обговарят поезията и литературата на Севера с вещината, с която сомелиер отпива първата глътка. Приличат на Макс и Мориц, дървените философи от Мъпет Шоу или друга произволна двойка. Като цяло имат нужда от друга храна. Реализацията на самоироничния Роб е изцяло в тв шоу-програми, но той не страда от това. Кугън още не се е примирил с комедийната щампа над името му (щатския му агент е вечно на линия). Вътрешното му бунтуване искрено разсмива. Вярва че силата му е в арт-хаус продукции, иска роли като Дейвид Фрост на Майкъл Шийн. Изкарва си го на Брайдън, че е усъвършенствал таланта си единствено от страх пред реалността. Самочувствието му не приема да се “мокри”, затова когато това реално става в плитките води на река метафората на Брайдън го гневи.

The Trip  movie

Кога двамата играят себе си- кога не, е абсолютно маловажно. Важното е, че Майкъл Уинтърботъм е дърпал конците с рядко внимание. Малко такива филми има. Кугън и Брайдън очевидно разбират много добре за какво иде реч.  Вътрешноцеховите шеги са лустро. Монтажът е стегнат, плътен. Насложени правилно импровизациите формообразуват, не са самоцелни. Епикурейци на път да се отегчат означава епикурейци на път да изгубят и последните илюзии от младостта си. Достатъчно рефлективни за да предизвестят разочарованието и достатъчно егоцентрични за да не могат да се справят с него без болка.

Последвалият Пътуването до Италия намирам за още по-зрял заради съответствието с възрастовите промени в реално време и приемствеността в заострянето на гореказаното горчиво предчувствие.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)