Зa да открои The Town над останалите криминалета Бен Афлек е дишал въздуха на най- добрите в жанра – The Departed (2006), Heat (1995), Mystic River (2003), The Friends of Eddie Coyle (1973). Чарлстаун е една квадратна миля земя в Бостън, където банковите обири са занаят предаван от баща на син. Както фебере агентът на Jon Hamm отбелязва, местните едновременно се страхуват и възхищават от бандите.

В дълбоката изолация на нископлатен труд и ограничени възможности, героите на Бен и на Джереми Ренър определено не са се родили с подкова в задника.

В такава среда да посегнеш на кола, сейф, витрина или трезор е част от инициацията. Въпросът е колко си pro, а крюто на Афлек са такива. Обезвреждат всяка охранителна система или гард за норматив. Пробойните се появяват от различните характери и нискочелите амбиции.

Встрани от перфектно заснетите банкови обири в началото и преследвания (наистина безупречни), е изградена и една втора линия, която прави филма плътен и топъл като какао – на вътрешните страхове, ехо от семейни катаклизми, тъмните тонове на зацапано детство и неудовлетвореност. Всеки иска да се измъкне от гетото, но колкото повече “шава”, толкова по-тясно става в капана.

Курвата на Блейк Лайвли е страхотен персонаж, камеото на Крис Купър в затвора също. Кастът си е научил домашното и бостънския акцент и пернишки маниери са прилежно усвоени намясто в Чарлстаун.

На второ гледане филмът не губи нищо от дотойнствата си и критиката на Тарантино, че Афлек е строил красавчик до красавчик не намаля удоволствието от добрата игра.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!