“Няма по-голямо нещастие днес от това да не бъдеш харесван.” Зейди Смит по повод  The Social Network и 2.0 vs.1.0 хората.

В годината, в която сп. Тime слага лицето на 26-годишния създател на Facebook Марк Зъкърбърг на корица, в The Social Network Дейвид Финчър му съставя Истинския профил. Локално погледнато, след The Social Network, разбираш колко прогресивно-агресивни могат да бъдат комплексираните хора в комбинация с талант и колко дълго време не си имал нищо против, същите да те водят за нослето.

Глобално погледнато, фейсбук е микро огледало на шибания световен неолиберализъм, в който единствените опции са, както и в мережата, Share и Like. Dislike? Хм, този бутон е неактивен. Нехаресването е ретроградно, предмет на дизайнерската мода в Сохо. Опозиция няма и не може да съществува.

Защо Time сложиха Зъкърбърг, а не Джулиън Асандж (Wikileаks) за лице на годината?

Независимо дали ще продава четка за зъби или собствения си естествен интелект, 2.0 човекът е пазарна кошница, а на комерса алтернатива няма. Изборът е да харесваш, да се споделяш пред другите преди да си го направил пред себе си. Да се конструираш чрез представителни извадки от чужди селекции.

В The Social Network на Финчър има много и добре подбрана към днешния контекст старогръцка драма – мътните води на предателството и самоизяждането се леят щедро в компресиран с милиони букви текст от устите на красиви и самотни, XHTML богове. Действието се върти покрай две съдебни дела и произтичащите от тях равносметки. Старогръцка драма, казах. Монтажът е концептуален. Говорещият винаги е в кадър и обратното, както като чатиш не виждаш човека отсреща, докато не натисне send. Визитката на Финчър най- личи в момента със състезанието на гребците от Харвард, на фона абстрактния Трент Резнър и Atticus Ross*.  Тимбърлейк е отличен като Шон Паркър, митичният създател на Napster, изиграл ролята на Мефистофел за Зъкърбърг. Джеси Айзенбърг също се е постарал да бъде достоверен на прототипа си известен с потенето и немигането си по време на неудобни публични диспути,  както и с емоционалната пустиня в душата си.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

• спечелилият оскар дует на Трент Резнър и Atticus Ross(бачкат заедно от има-няма двайсе години) е нещо, което ако не сте следили през годините обезателно трябва да наваксате. Всички проекти извън NIN на Трент си заслужават – С Боуи, Питър Мърфи и тн., но експерименталните му безкрайно дълги упойващо-вампирски композиции с Атикъс дълбаят адски надълбоко. Шибани гений.