Под небесния покрив


The-Sheltering-Sky

Финалът е нелеп, а това преди него просто е зле, признава без да се церемони много Пол Боулс за The Sheltering Sky на Бернардо Бертолучи, правен по известният му битнически-екзистенциалистко-изгубен роман Чай в пустинята. И Пол, да ви кажа, е абсолютно прав. Но вина за това като съсценарист има и той самият.

Преди да умре в Танжер, момчето за всичко на на литературния гуру от Париж Гертруд Стайн прекарва половин век сред пясъците. Любовните му триоъгълници, конуси и прочее геометрии с Джейн Боулс силно напомнят тези на Скот и Зелда Фитцджералд. Бернардо точно това е и хванал – портрет на двама, твърде умни за да се обичат бегълци от западната култура, агонизиращи сред безразличното към драмата им Мароко. За жалост екранната тръпка на Джон Малкович Дебра Уингър, e със сексапила на измит с веро бидон. За разлика от нея Джон се справя не зле. Провлаченият му тембър и котешка походка, заедно с внезапните светкавици на гнева радват окото.


Каква е разликата между туриста и пътника, пита скритият зад камерата Пол Боулс в началото, когато Порт и Кит Моресби пристигат сред дюните, в компанията на скритата лимонка Скот Кембъл. – Още от пристигането си туристът мисли за връщането, докато пътникът не гледа назад, за него това е поредната спирка в живота.

Виторио Стораро е може би най-хубавото нещо в прекомерно протяжната лента. Камерата му претопява пясъците на Сахара в течно злато и извиква болезнено чувство на смътна загуба.

 

5.00 avg. rating (99% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)