The Power of Few


The Power of Few

Отчаяно за лекарства момче вади ютия. Продавачът отвръща с изстрел. Бременната му жена бере душа. Баааам. Изстрелите съвпадат с грохота на автомобилна катастрофа – гето мачоси + гето-момиченце, спрели за да очистят таргет са нагънати от буика на двойка фебере агенти.  Всички го отнасят. Всички освен клошар и джудже, регистриращи катаклизмите от отсрещния корнер.

The Power of Few

Ей това пухкаво създание е християнският лъч в разнищения като циганска кошница The Power of Few. Именно нейната йовкова лекция за болката и мъката по света смекчава сърцата на въоръжените печки и обръща хавата.
Насилието предопределя насилие. Лошата карма може да развали единствено прошката. The Power of Few е от филмите, които през цялото време пренаписват началото си и накрая ти го сервират по нова рецепта. Не казвам че е зле, но назад-напред превъртането докато нелинеарният сюжет стигне точката си на кипене идва ту мъч.

Оригинален сценарий, в който характерното повдигане на раменете с чупка във врата на Крис Уолкън има какво да каже. Ролята му адски забавлява. Сай-фай конспирацията с Торинската плащеница и клониране Джизъс (аха, има го и туй) са ми излишни, но оттам пък иде дозата приятен абсурд към иначе прекалено нагласените  откъм тайминг и невуравновесена патетика съвпадения.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)