140 минути Брандо и Никълсън в The Missouri Breaks/ По Мисури (1976). Може ли да искаме повече?

The Missouri Breaks е уестърн от 1976, в който най-интересното е да видиш как Хари Дийн Стентън, Марлон Брандо и Джак Никълсън го правят нетипичен. През деветдесетте vhs касетката с филма събираше прах из кварталните софийски видеотеки и само меланхолично настроените ни бащи, посягаха към озвученото в Ловеч копие.
Том Лоугън-Джак, е обичан водач на група каубои, които придвижват краден добитък по поречието на Мисури в Монтана през 1880-та. Лий Клейтън – Брандо се появява ефектно като регулатор, нает от местния ранчовладелец Дейвид Бракстън (Ранди Куейд) убиец, за да опази детето и животните му от окото на Том. Забележително е как Артър Пен (Малък голям човек, Бони и Клайд), който почина миналия септември, е успял да прокара в консервативните киностудиа открит феминизъм в диалозите на Kathleen Lloyd с Джак, както и изпипаното до последния детайл психопатологичното поведение на Брандо.
Скечовете и налудничавата му дегизировката са измислени от него самия. Садистичните наклонности на героя му-също. Деструктивните псевдофилософските размишления на Лий напомнят вглъбеният в лудостта си Брандо в Островът на д-р Моро и Апокалипсис сега. Разбира се, в По Мисури има малко подрънкване на банджо и развяване на кюлоти, но това не разваля общото добро впечатление от 140-те минути.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!