Малко след края на Втората световна, активното лентяйство на Фреди Куел (Хоакин Финикс), моряк с объркана и отпреди войната психика, го отвежда на кораба “Alethia” (“Истина” гр.), където талантът му да забърква алкохолни бомби впечатлява Ланкастър Дод (Филип Сиймур Хофман) – глава на езотерична секта*, адски приличаща на сциентологията на Рон Хъбърд.

Като опитно зайче и протеже на сектата Фреди претърпява сериозна метаморфоза, в смисъл отказва пиенето, която метаморфоза дълго време го прави сляп за мистификациите на своя ментор.

Независимо от различния си статус и двамата пребивават в еднакво дълбоки заблуди. При единият, Фреди, това не наранява никого освен него самия, докато при ученият мистик – уникален Фил Хофман,  заблудите изискват публика, предани енориаши.
Когато обаче неизбежният момент на еманципиране за Фреди се случва, това не означава задължително хепиенд.

Терзанията на спънатата в неосъзнати травми душа на Фреди са толкова убедителни, че 65 милиметровата камера следи Финикс непрестанно.  Импровизира на ключови сцени, което не бива изрязано.  Най-интересни са кръстосаните “научни ” разпити на мнимия Учител.

Филип Сиймур Хофман лови души с неумолима охота и е невъзможно да се различи кога героят му сам вярва в измислиците си за “лекуване от травми в минали животи” и кога е несправедливо набеден за труда си. Силно е присъствието и на Ейми Смарт, като опрятен и фанатичен демагог. Виждаме и Лора Дърн, както и бъдещия мистърробот Реми Малек.

Към Фреди Хофман е подкупно-изгубен, дяволски хитър или добродушен, като стопанин приютил улично псе. Стратегията варира според случая. Псевдо месиите винаги са очаквани и добре приети от масите.

Сцените, в които червендалест и разпуснат гуруто се тресе и пее мръсни песнички, заобиколен от похотливи кобилести американки по катерички във викториански интериор, силно напомня легендите за оргиите на Распутин, или пък на застаряващ преподавател по изкуства и физически театър в Нов български, както си изберете.

Извън условната историческа рамка, Учителят , излючително добре написан като диалог и действие, е субективен пример за това какво се случва с блудния номад, когато амбициозен самозван авторитет побие пред гладните му очи табела “път към свободата”; П.Т. Андерсън често казва, че семейната рамка и отношенията баща-син са неизчерпаем източник на драматургичен материал.

Зад камерата е любимия оператор на Копола, румънецът Mihai Malaimare, отговорен за “архитектурното” осветление, изследователски близките портрети и артистично овладяните екстериорни кадри.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!