Последната прожекция на Питър Богданович

Еднотипно градче в Западен Тексас от 50-те. Група маргинали, изтеглили късата клечка да се родиш на гъза на географията, убиват време с билярдни щеки, стереотипни джон-уейн-филми и още по-стереотипно програмирани да търсят изгодeн брак лолити.
Кой с кого и как е въпрос на търпение и комбинаторика. “Не можах да спя с нея, защото през изминалата година винаги вземахте пикапа в събота – сърди се наивно на Джеф Бриджес Тимъти Ботъмс – приятели сплотени от липсата на талант във футбола и пролетарския късмет. Разделя ги временно, без да й мигне окото прелестна нимфетка-Сибил Шепърд, рисуваща чувствен образ на пресметлива блондинка, “втвърдена” вариация на която ще видим пет години по-късно при Скорсезе в Taxi Driver.

the last picture
Когато няма споделена любов има споделени компромиси. Едно от момчетата спи с жената на треньора си. 40-те са деликатна възраст – рамкира Елън Бърстин краткия ренесанс на Cloris Leachman(с оскар за ролята).
Духовната ядка безспорно е Сам Лъвът- притежателят на билярд-салона; “малборо” мъдрец, по чийто носталгични спомени свободата, както си я прожектират момчетата, е гравирала дивата си кънтри мелодия. Монологът на Бен Джонсън (видеото долу) взема втори оскар за продукцията.

Last-Picture-Show

Социално ангажиран, с повлияни от Форд и Уелс типажи The Last Picture Show на Питър Богданович (Targets) прилича на български филм, но без недостатъците. Безнадеждността не се оглежда в бита и дъното на бутилката, лицата й са колкото частните провали. Съветите на старото поколение са пораженчески, но не и карикатурно-смешни. В болките на растежа младият човек няма компания. Сексът е най-добрата оферта. Тялото е инструмент за радикална интимност, но ехото му е фалшее. Красивото е емблема на конформизма, възрастта на злоупотреба, а невинността на жертвоприношение*
Подготовката за живота често за някои означава неговия емоционален или физически край. А оцелелите оцеляват, за да бламират следващите ентусиазирани играчи.

Саундракът идва от авто-радиа, телевизори, киноекран, джубокси. “Cold, Cold Heart” и “Why Don’t You Love Me (Like You Used to Do) коментират пряко в конкретната ситуация. През 1990-та Богданович прави реюниън(Texasville) на останалите живи от класиката.

*”Идиотът на селото” е прегазен. Трагедия-катализатор за Тимъти, който бяга към идеализирано Мексико, но се връща за безмълвен, но искрен опит да изкупи една предизвестена вина. Всички картини в The Last Picture Show са за този обратен завой.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.