Последната кинозвезда


The Last Movie Star е филм за 80+ бивша холивудска екшън легенда от 60-те и 70-те, потопила бляскавата си мачо кариера с куп недалновидни решения. Адам Рифкин твърди, че не би могъл да направи филма без Бърт Рейнолдс (любим от Deliverance и Boogie Nights, който впрочем заедно с П.Т.Андерсън Рейнолдс дълбоко ненавижда). В крайна сметка наративът силно припокрива биографията на Рейнолдс, което го прави трибют към творчеството му, използвано ловко и умело – старецът Вик дава съвети на младото си “аз”, изрязано от старите класики на Бърт. Сюжетът на The Last Movie Star силно наподобява този от The Hero. Вик Едуардс/Бърт получава покана от аматьорски underdog кинофестивал в Нешвил, Тенеси за life time achievement award. И пътят който Вик поема няма какъв друг да бъде, освен този на горчивите равносметки.

Материалът и темата си благодатни. Рейнолдс е страхотен не по-малко от Хари Дийн Стентън в Lucky, но Адам Рифкин все пак не е Бенет Милър, съответно има доста пропуснати шансове за качествена, ала Crazy Heart драма. Нешвилското кънтри, наред с ужасно плоските тийн-актьори от уонаби феста също олекотяват непоправимо нещата. Както казах – автодиалогът през времето между кинообраза и реалния такъв остават най-значими. Представител на изчезваща епоха,Рейнолдс оправдава патоса в заглавието; струва си да се прегледат интервютата му при Дик Кавет и Летерман.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

, , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)