Кралят на комедията (1983)

Три години след Raging Bull и една преди Once Upon a Time in America, Робърт Де Ниро е Кралят На Комедията под диригентската палка на Мартин Скорсезе. Рупърт Попкин е подвеждащо нелеп, точно колкото е и името му.

Събирач на автографи и хардкор фен  на телевизионния водещ с най-висок рейтинг по това време в Ню Йорк Джери Лангфорд (в ролята Джери Луис), Рупърт е концетриран образ на поддалия се на повсеместната теле-хипноза и маниакална зависимост от новини за живота на телевизионните звезди американец. Като всеки друг маниак и той на свой ред иска парче от пая. Успява да осъществи контакт с идола си и с постоянство и упорство да му съсипе подредения живот, с презумпцията че има талант, за който търси сцена.

Забавно е да видиш как Де Ниро подарява собствения си автограф на Diahnne Abbott (първата му съпруга от която има две деца), като сигурна инвестиция.

Филмът всъщност започва последните 20 минути, когато виждаме истинското лице на осигурилия си вече гледаемост Попкин: интуитивен, готов на всичко за да бъде хорски любимец стратег.

Най-зловещото е, че в крайна сметка той има достатъчно талант, за да върти на пръст мозъчно затлъстялата публика, която  с натискане на дистанционното детронира и възвеличава поредния Крал. В този смисъл пророчествата на философа Маршъл Маклуън се сбъдват с пълна сила.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

10/10