Убийството на свещения елен


Д-р Стивън Мърфи (Колин Фарел) е образцов кардиохирург, собственик на образцов публичен и семеен живот разкрасен от красива съпруга офтамолог Анна (Никол Кидман) и две ангелоподобни деца – 12-годишния Боб (Съни Сулджич) и 14-годишната Ким (Рафи Касиди).От другата страна на идилията е тийнейджърът Мартин (Бари Коган), с баща наскоро починал в ръцете на Мърфи. Воден от угризения докторът поддържа тесни отношения с момчето, даже отваря златния си дом и съкровища за него. Да бъде част от фамилията и да има техният живот обаче никога не е било цел в плановете на Мартин. Той е несломим вестител на нещо много по-голямо и по-страшно отколкото той самият, в една праволинейна хорър трактовка би могъл да бъде.

Мартин съобщава на доктора, че за да се възстанови балансът, един член на скъпоценното му семейство ще умре. Ако докторът не вземе бързо решение кой да бъде това, то те всички ще загинат и ще го оставят сам. Съобщението му е шокиращо най-вече с пълната липса на какви да е емоции. Просто нещата стоя така и негова задача е да ги разясни. Героят на Колин Фарел (отново чудно изпълнение след Омарът) по старозаветному се противи, но дори и зрителят, хитро въвлечен от активираната в него вина, се е примирил, че жертвата е неизбежна, а може би и справедлива.


Barry Keoghan (Dunkirk), излязал като от картина на Едуард Хопър.

От глобалната супа на колективни травми и класово лицемерие с “Убийството на свещения елен” Йоргос Лантимос (Dogtooth, Омарът) отново е напипал нерв, алегоричната интерпретация на който не е чак толкова мистична. Древногръцкия мит за Ифигения, дъщерята на Агамемнон, нарочена за изкупителна жертва за греховете на баща си, но в посления момент заменена с кошута е ремиксирана радикално, в съзвучие с политическата ситуация днес. В по-широк план в това е измерима и значимостта на филма-притча на Йоргос – не, не си невинен, независмо в коя бяла страна безконфликтно си битуваш. Съвестта няма заден двор, в общия дом няма място за различни скорости. И, да, никой няма да бъде подминат, каквото има да се плати ще бъде взето, от когото, колкото и както трябва. Символите са от плът и кървят.

The Killing of a Sacred Deer е бижу – с  изстудени визия и диалог, почистени от всякакъв буквален реализъм. Напротив, както беше в Dogtooth и Омарът има доза преднамерена изкуственост (освен при децата) в темпото и ритъма на изнасяне на думи или действие. Колин Фарел и Никол Кидман отлично се справят с ритмуването, а Алисия Силвърстоун едва ли може да намери по-смислен филм в биографията си. Има приятни кинаджийски референции към Groundhog Day (1993) – любимият филм на Мартин, към Funny Games на Ханеке и Prisoners на Дени Вилньов. Саундтракът е перверзно маниашки, удря винаги намясто; напомня този на новия Блейд Рънър.

П.П.

Страхотна новина е, че Бари Коган играе в новия филм на Константин Божанов Light Thereafter (2017). В същото заглавие са още Туре Линдхарт, познат в БГ от участието си във филма на Камен Калев “Островът”, и Kim Bodnia – любимец от филмите на Ван Рефн Pusher 1, 2, 3, Bleeder, и Мартин, от първите два сезона на стабилния крими сериал Тhe Bridge(2-11-2018).

 

3.89 avg. rating (79% score) - 9 votes

, , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)