Героят


“Героят” е архетипна, наситена с горчиви истини драма за артист, минал през живота от една на друга снимачна площадка, професионалист чул стотици пъти думата “cut”, но лично неподготвен да сложи the end – кой въобще някога е подготвен – , когато вместо на последната страница на скрипт, вижда равносметката поднесена на болничен лист. След филмовия финал следват титри и, ако е премиерно – аплаузи. Замесените започват да мислят за нови проекти, шумолят светкавици, мъркат бутилки, набъбват cv-та. В екзистенциален смисъл  обаче, думата финал рядко предизвиква дива еуфория и нещо по различно от усещане за налят цимент в трахеята. Същата картинка стои и пред седемдесеплюс годишния Лий Хейдън (незаменим Сам Елиът), когато го сварва новината от биопсия. “Kaк да приема, че ме е сполетяло нещастие, когато животът продължава безметежно да тече” – пее Дж. М. Кутси в “В очакване на варварите”. Лий е самотен рейнджър. Кораво момче, плащащо чинно цената на успеха. Ездач, галопиращ в миналото, с дебел масур, под гъстата сянка на превърнал се в жанрова емблема мустак. В настоящето гордост, изострена от отнемащата достойнство старост, му пречи да общува с дъщеря си. Самоизолация – осъзната и съхраняваща, или прост егоизъм, годините в които това е имало значение отдавна са минали. Лий има сън, по който мечтае да снима, има и приятел  – единствен дето го разбира, но който не вярва в слушането на сънища. Не е и нужно, друг по вълнуващ филм, наречен Laura Prepon (кокоджамбо-микс между порно богинята Stoya и диаболичната матрона от “Мълхоланд Драйв” Laura Harring) се случва на Лий наяве. Brett Haley, работил със Сам Елиът и в “I’ll See You in My Dreams” (2015) не гради монумент на тъгата, но и не бяга от сантимента – три пъти се чува името на поетесата Една Сент Винсент Милей. Стихотворението й “Погребална песен без музика” е непокорно и неотстъпчиво пред смъртта.

Ако “Crazy Heart (2009) ти е харесал, ще ти хареса и The Hero/Героят (2017). Същата битийна категория, същата лично ангажирана степен на актьорско изпълнение. С какво си заслужава да се гордеем и какво представлява геройството са едни такива драматично определящи битката за миналото въпроси (по И. Дичев), преместили отдавна частното си значение в по-необятното и опасно поле на глобалната политическа игра. Сценарият тук не само че е по биографията на Сам Елиът (виж интервюто), дългогодишен актьор започнал кариерата си с Butch Cassidy and the Sundance Kid (1969), но е и своеобразен поклон пред творчеството му. След седемдесет, да грабиш с пълни шепи от живота звучи перверзно, но ангажиментите на Сам, особено с Netflix, са внушителни. Името му не се размахва често от журналисти и критици, но кой от феновете на братя Коен не помни уестърн баритона му в “Големият Лебовски“? Нещо повече, The Hero е реверанс към усилията на всеки копал достатъчно дълго в една посока, независимо дали е име от киноафиша или непознат за тълпата човек.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)