Гранд хотел Будапеща е маниакално в изпълнението си наивистично приключение, точно каквато сe и очаква от вълшебник на формата, като Уес Андерсън.

Актьорската армада идва от Moonrise Kingdom (част от миналогодишния  София Филм Фест), плюс още толкова новопопълнения. Ралф Файнс рецитира символистична поезия с рутината, с която облекчава нуждите на зрелите си приятелки.

Монологът върху фиктивната картина “Момчето с ябълките”, заради която си отива един “истински” Егон Шиле е знаменит. С неузнаваем грим Тилда Суинтън е 84 годишна вдовица, подпалила яростта на многолюдни готик роднини със своето завещание.

Уилям Дефо пък напомня анимационния си герой в Мистър Фокс. Звездните камео са безброй – Харви Кайтел, Бил Мъри, Едуард Нортън, Оуен Уилсън, Клуни.

Визуалното пиршество доминира над сюжет частично вдъхновен от Стефан Цвайг * – панделка по панделка, бивш пиколо разопакова фантастичната история на своя живот пред писател, гост в неговия хотел-реликва.

Мястото е измислената Република Зубровка, алпийската част на Судетите (снимките са от Саксонска Швейцария) в навечерието на Втората световна война. Книга за историята, “Гранд хотел Будапеща”, лежи разтворена в скута на любопитно момиче, затварящо кориците на началото и края на филма.

Цветовете, костюмите и арт детайлите в стил бел епок (по архивни фотолитографии), дело на могъща като на Тим Бъртън фантазия са своеобразен музей за репликата на Мъри Ейбрахам към Джъд Лоу по повод митичния консиерж Ралф Файнс – “Със своята класа, мечти и фантазия, той беше изгубил, далеч преди да се появи, но без него тази красива легенда нямаше да съществува.” (цитатът е по смисъл)