Някога близо до звездите (нокаут срещу самия Шугър Рей), сега Еклунд лети единствено върху тежките крила на кокаина.

Замаян от дрогата и нездравото внимание на журналистите Еклунд е гнила опора за брат си Мики, на когото е ментор и треньор. От “трамплин” за по-перспективни боксъори, Мики сега има реалните шансове да стане шампион в своята категория.

Шансове, които лудото му ирландско семейство – освен Еклунд, там са осем свадливи сестри и една задушаваща майка мениджър (страхотна Мелиса Лио) –  прави всичко възможно да пропилее.

Отслабнал почти колкото в Механикът,  Крисчън Бейл показва нагледно самоунищожението и  възкръсването на Еклунд. 

Превъплъщението е драстично. От седемте оскарови номинации на “Боецът”, Бейл със сигурност Го заслужава. Не по-малко заслужава Оскар и Марк Уолбърг. Отдаден на своя Мики той тренира четири години бокс и кани на дългосрочно гости в апартамента си двамата братя боксьори.

Реализма, на който се опира Ръсел изисква  мачовете във филма да се играят на истинските рингове от историята, а за разположението на камерите да отговарят телевизионните оператори снимали двубоите тогава.

Резултатът е  вдъхновяващ разказ за неспособността на човешкото его да отбива ударите на живота; за точката на пречупване, след която и най-тежкият ъперкът не може да те свали на земята.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!