Семейство Фенг


fang femily

С почтителното си отношение към съвременното изкуство и реверанса към нестандартното мислене “Семейство Фенг” е забележителен. В България няма и едва ли някога ще има култура, която да позволи неформалното изкуство да получи и една десета от признанието, което Кристофър Уокън, Джейсън Бейтман и Никол Кидман декларират към арта, като не говорим за образователно-елитарна лекция, а за забавен, комерсиален поп-продукт с мейнстрийм топ-звезди.
Кристофър Уокън и Maryann Plunkett са двойка екстравагантна артисти, отдадени на страстта си да друсат статуквото където и както могат, в мащаба, който личните им средства позволяват. Те презират нагласената стерилна платформа на галериите и атакуват улицата незащитени от институции. Целта им е романтично необходима –  този, който се случи в епицентъра на пърформънса им да се постресне и да погледне наоколо по нов начин. Фокус на микро- саботажите са поп-брандове, предразсъдъци и закостенели нрави. Акциите планират прецизно и професионално. Помощници в семейните флашмобове са собствените им две деца, наричани семпло А. и Б. С годините А. и Б., порастват и пънкарията им идва в повече. Бунтът се е превърнал в мултиплицирана атракция и съпътстващ етикет, очакванията към тях ги объркват. За успешна социализация те трябва да се еманципират от родителското анархо-тяло и от сензация за жълтата преса да се превърнат в нещо обществено по-приемливо и ниско.  Никол Кидман (А.) става актриса, а Джейсън Бейтман (Б.) – писател. Отровното съмнение, че са предали фенг-философията и са кастрирали креативността си вирее у тях паралелно с желанието да загърбят веднъж завинаги “грешките на растежа” и да се отдадат пълноценно на кариерата, с всичките й условности и неизбежен конформизъм.  Освобождаващото решение иска своя катализитор. Във филма той е грандиозния нов проект на Фенг-старши, ориентиран към наследството. Наследството в двоякия смисъл на потомство и завет.

family-fang-christopher-walken

Сценарият на David Lindsay-Abaire(с когото Кидман работи в Rabbit Hole, 2010) стъпва върху романа на Kevin Wilson. Достъпността към темата не занижава и не ощетява съдържанието. Поставените въпроси не са нови за занимаващите се с изкуство, но са представени за широката аудитория с интелигентен хумор. Публиката обича флирта от дистанция с красиво-луди неудачници, режещи си ушите в една епоха, подлагащи ги на стрелба с картофи в друга.
Какви са последствията от дръзкото спускане на знак за равенство между арта и живота? Какво означават двете понятия поотделно и не са ли те насилствено разделени по икономическо условие? А цената, струва ли си – малодушно, но прагматично ще каже някой – цената? Отговорът пък кой може да я плати отвежда нагоре: какво означава почтено, изпълнено със смисъл битие?
Кидман(продуцент) и Бейтман(режисьор) финтират умозрително- екзистенциалните мини с опита си на актьори, не на културолози, съответно забавляват, а не поучават. Резултатът е ценен авторски документ, перформиращ върху пазарно-послушното тяло на комедийния жанр.

Апропо, Крис Уокън е wonderboy в шоубизнеса от фърфалак, така че  разликата между бунт и атракция не му е в мъгла.

5.00 avg. rating (99% score) - 3 votes

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)