Краят на пътуването


The End of The Tour

Краят на пътуването е филм трибют към писателя Дейвид Фостър Уолъс. Автор на шедьовъра от 1079 страници Infinite Jest/Безкрайна шега, един от най-значимите съвременни американски писатели, преждевременно приключил с живота 2008-а на 46 години. У нас е популярен единствено с проникновената си реч към дипломантите на Кениън Колидж, 2005-а. По всичко личи гениален ум, изобличващ обществото на спектакъла, консумеризма и капиталистическата система погубваща душата*. Прави го без дидактика, с аргументите на смирен интелектуалец, сам фатално заклещен в парадокса на своите размишления, в гещалта, с който интерпретира живота(по А.Кьосев). Филмът се базира върху аудио записите, личните впечатления и книгата (“Although Of Course You End Up Becoming Yourself: A Road Trip with David Foster Wallace”) на друг писател – Дейвид Липски, тогава (1996) напорист нервак от Ролинг Стоун, преживял до Уолъс пет дни от лит. турнето му из Щатите след взрива на романа опус-магнум. В резултат се натрупва интимно-болезнен, виртузно-метафоричен, безпощадно-искрен и не на последно място отчайващо-духовит материал, който впрочем подгонило други сензации списанието така и никога не отпечатва.**

David Foster Wallace

От многото интервюта горното za ZDF oт 2003-a е задължително. Кой обговаря така открито и съсредоточено комуникационните клишета и иронията съпътстващи битието на подета от книжната индустрия, сама обект на критиката му звезда?

Режисьорът Джеймс Понсолд (Живея за момента) избира top notch дуото Джеси Айзенбърг(Липски) – Джейсън Сийгъл(Уолъс). Връзката им – аналогична на любовната с ухажване, приемане, предателство и прочие етапи, е динамична като на тенис играчи (Уолъс е бил тенисист като млад). Липски се е бил запътил натам откъдето David Foster Wallace вече се е връщал и то с наръч важни предупреждения.
И двамата актьори в едночасови интервюта за мейкинга на филма дават да се разбере, че са подходили с огромен респект към темата. В Джейсън Сийгъл не е търсено физическо припокриване, а комедийното му амплоа(споко) стои непокътнато в гардероба. Определно успява да бъде редом до героя си в един от най-трудните му периоди. Коментарите му върху менталната гимнастика на сложната персона издават тънък усет. Шон Пен, например, намира превъплъщението му за зашеметяващо с човечността, липсата на трикове и шаржиране. Нали за това и в крайна сметка става въпрос в творчеството на Уолъс – как да промениш автоматичните настройки от матрицата; да останеш и реагираш като човек.

* Социализмът е вреден за живота, капитализмът – за душата/ Виктор Астафиев

** Ролинг Стоун наскоро смути дълбоко лицемерното пуританско US общество с интервюто на Шон Пен с Ел Чапо. Политиката на списанието е едно на ръка, но работата на Пен е сензационна на много нива, нищо че след залавянето на Дребосъка подаде на натиска и обяви статията си за провал.

3.50 avg. rating (79% score) - 2 votes

, , , , , , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)