Какво не достига на The Drop?

The Drop

Джеймс Гандолфини и Том Харди са братчеди с носталгия към бандитския лайфстайл, от които истинските лоши момчета в Манхатън някога са ги изместили. Гандолфини – тромавият Марв, е изпаднал дотам, че планува обикаляне на Европа със сестра си, а Харди-Боб, е контролиращ се до съмнение за умствена изостаналост барман-скрита лимонка.

Веднъж месечно барът им е “сейф” за рекета на зализани чеченци. Ясно е, че регулирането на нелегалните финансовите потоци ще предизвиква дръзки помисли у не едно и две малодушни сърца.

The Drop

Паралелно с надвисналата над кеша интрига разбираме за добродетелите на главния герой, Боб. В двора на Нуми Рапас (с изнасиления фейс от Мъжете, които мразеха жените) той спасява пребито от Matthias Schoenaerts питбулче. Непохватният жест го сближава с нестабилната Нуми и дестабилизира насилника Матиас, на “ти” с режисъора още от Bullhead.

Несполучлив обир над бара привлича обонянието на мексикански детектив. Да навърта мазната си усмивка около бара го провокира и неразгадано докрай убийство. Информацията му подобно тангото веднъж е две крачки зад нас, зрителите, после наваксва и ни изпреварва едно напред.

Подход, който идва да ни каже, как нищо не е каквото изглежда. Двоен стандарт. Добрата стара праволинейност (не е важно кой е “убиеца”, а как X се справя или увеличава бремето си) е пренебрегната за сметка на сайко-обратите, но когато нещата отидат към поприключване, сценарият предсказуемо отдава всекиму заслуженото.

The Drop ще остане като последният филм на Гандолфини. На американска територирия, където се прескачат класни крими-образци Michaël R. Roskam не е особено убедителен.

5.00 avg. rating (98% score) - 2 votes

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.