Гардеробиерът


 

The Dresser / Гардеробиерът (1983)

“Един Лир повече или по-малко, каква разлика?” The Dresser

В гримьорната на пътуващ театър в Лондон от Втората световна, Албърт Фини, ръководител и звезда на частната трупа се приготвя за 227-мото си превъплъщение на Крал Лир. Паметта е направила от шекспировия му репертоар коктейл и нужната реплика-сламка му убягва. Липсват не фразите, негова кръв от двайсет години, а смисълът да ги съпреживява; смисълът да продължава да облича чужди дрехи всяка вечер, да живее чужди драми състарен с грим, опустошен, влюбен в таланта си, понесен на крилата на аплодисментите далеч извън границите на простосмъртните чувства. Паника миксирана с кристални, съвсем не-бутафорни видения.

Tom-Courtney-and-Albert-Finney-The-Dresser

Но истинската драма не е горе на върха, нито в Шекспировия фолклор, а обитава низините. В почивката между две действия “Сър” споделя преживяването си на левитация над сцената и образа, в чиято грохнала коруба разпознава не Лир, а единствено себе си. Споделя го на Мадж(отговорна за спускането и вдигането на завесата), докато й завещава пръстен различен от този, който любовницата е очаквала преди двайсет години. Душата на обслужващия персонал заслужава паметника на Незнайния воин.

Чудовищно далеч от благодарност е отношението на Фини и към неговата сянка.  “Сър” – титлата е единственото име на героя, живее с Норман – пожизнен асистент-адютант, чиито функции варират от майчински до бащински, според спешността на случая. Досущ ронин, Норман (име синоним на иконом) знае наизуст всяка една реплика от всички представления на своя господар. Той е и смазка за всички чаркове в скърцащата актьорска каруца. Себеотрицание и лоялност, духовитост и изобретателност, или Стокхолмски синдром – потенциалът на трагикомичния, феминизиран Норман се разгръща/разпада докрай, до, и благодарение на самия край.

Консервативно структурирана, пиесата на Ronald Harwood е устойчива на времето. Том Кортни(ако някой му прави римейк това трябва да е Тим Рот) е ветеран. Преди екранизацията играе ролята на гардеробиера както на лондонска, така и на бродуейска сцена. Албърт Фини(чудесен) е объркано чудовище, подобно на Ричард Бъртън в Equus.

В кариерата си Питър Йейтс има 28 игрални филма и три ТВ сериала, последният от които е „A Separate Peace“ (1984). Гардеробиерът (1983) има няколко номинации за Оскар, две от които за Албърт Фини и Том Кортни – съответно за главна и поддържаща роля. „Гардеробиерът“ е удостоен със „Сребърна мечка“ за най-добър актьор (Албърт Фини) и C.I.D.A.L.C. Award (Питър Йейтс) на Берлинале 1984-та.

P.P. Римейкът с Антъни Хопкинс и Йън Макелън от тази година (2015), и двамата в чудовищна форма, е перфектен повод за сравнение.

4.83 avg. rating (96% score) - 6 votes

, , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)