Мадс Микелсен-Давид, художник, успява да се върне назад във времето и да предотврати нелепата смърт на дъщеря си. Това обаче е за сметка на старото му аз, което съвсем нелитературно си отива, не без негова помощ. Зад съседската ограда нещата не са по-различни. Усложненията се катализират от появата на бъдещата версия на Мая- жена му, водена от същото неистово желание да бъде близо до дъщеря им. За да се случи това, сегашното й аз трябва да бъде премахнато, нещо с което Давид не е съгласен.

Сценарият е по текст на писателя Akif Pirinçc и очевидно е страхотен. Пo изобретателнa находчивост и атмосфера Тhe Door много напомня на  The Bothersome man. Хорър няма, но филмът въздейства като “чуковете” на Михаел Ханеке. Зад каменния фейс на Мадс, както винаги гори отчаяние.

Героят му е успешен концептуален живописец, предстои му участие в “Документа”. Картините му ми напомниха тези на Ода Жон.
Германецът Anno Saul е режисирал материала минималистично, заобикаляйки ловко изкушенията за лесни ефекти. Ако искаш да промениш хода на съдбата, то тя ще те застави да се справиш със себе си. Ако не си готов за саморазправа – губиш. Ако си готов – губиш двойно. Философските размишления обаче едва ли ще възпрат пичовете от Холивуд, които догодина сто на сто ще сглобят римейк.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!

По внимателния си подбор към роли-  Valhalla Rising,  Coco Chanel & Igor Stravinsky, Casino Royale,  Prag, поведение и артистичност, Мадс Микелсен адски ми напомня Виго Мортенсън. Последният обаче води с три издадени сидита, като джаз музикант.

Oще по темата за злополучнo транспортиране/пренасяне или клониране във времето: The Prestige(2006) и Свързаност (2013)