The Beaver (2011) – как Мел Гибсън лекува депресията?

The Beaver (2011)
Oт години наред собственикът на компания за детски играчки Джери Ко Уолтър Блек (Мел Гибсън) е в депресия. Kлиничното състояние го мумифицира ден след ден и месец след месец. Когато жена му (Джоди Фостър) се отрича от него, той пробва възможностите, които хотелската стая на висок етаж може да предложи за край на живота. Тук се появява Бобъра – кукла, която Уолтър спасява от боклука при пренасянето на вещите си. Инстинктът за самосъхранение на Уолтър му подсказва, да надене куклата на ръката си и да й повери живота си. Бобърът става негов прител, говорител, психотерапевт.., и най-голям кошмар.
The Beaver би бил превъзходна драма, ако в рамките на 90-те минути Джоди Фостър се бе концентрирала повече, върху героя на Мел Гибсън. Вместо това имаме и паралелната линия с неговите деца. Големият му син Портър (Антон Йелчин) го мрази и прави възможно най-далечна парабола преди да го прегърне отново. Сваля на пост ит листчета всички неща, които не трябва да прави, за да прилича на Уолтър. Болезнено изострената си чувствителност и умение да наблюдава, Портър използва в училище, където срещу заплащане пише речите на завършващи студенти. Поредният му клиент – Нора (Дженифър Лоурънс) е объркана колкото него красавица, с драма достойна за цял отделен филм. За да прости неадекватността на баща си, Портър първо трябва да разбере нея.
Целият ад, през който преминава Мел Гибсън с всички дела заведени от бившата му съпруга срещу него, правят борбата с отчаянието и бизизходицата на персонажа му лични. Играта му е брилянтна, както неговата, така и на Джоди Фостър, с която не са си партнирали от 94-та в Маверик. Химията и биологията им се получава. Swim Until You Cant See Land на Frightened Rabbit също е доста приятно парче.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
За Гибсън съм съгласен, но Фостър играе доста зле. Историята е прекалено разплута, а тонът – непостоянен. Да не говорим колко абсурдно е всичко, което се случва. Иначе признавам, че ако не беше наблегнато толкова на тийн драмичките около сина му, филмът щеше да е по-търпим.