Мишел Азанависиюс (OSS 177: Cairo, Nest of Spies и OSS 177: Lost in Rio) снима тазгодишният оскароразбивач в класическата за немите филми техника 22 кадъра в секунда. За протокола The Artist  отнесе статуетки за главна мъжка роля (Жан Дюжарден), за музика и за костюми. Преди това пък прибра Глобуси за сценарий и операторско майсторство. Азанависиюс готви проекта си цяло десетилетие, преди да си намери продуцент в лицето на Томас Лангман(Месрин). Дюжарден е  Джордж Валънтайн – събирателне образ на Кларк Гейбъл и Феърбанкс – голяма звезда от нямото кино, донжуан с паркетния мустак на Миодраг Иванов и още по-поразяваща целулоидна усмивка.

В апогея на екранната му слава в студиото го връхлита хипер напористата старлетка Пепи Милър (аржентинката Беренис Бежо, съпруга на М. Азанависиюс) и припламва романс, затормозен обаче от технологичния прогрес – малката кариеристка става звезда в изгряващото говорящо кино, а Валънтайн гламурната индустрия захвърля като старо сако в депото.

Филмът стартира с паметна метафора.  В кошмар на Валънтайн, мъчителите приковали го на електрически стол му заповядват, Говори! Говори! Аудио-терорът продължава да го преследва и наяве в звездния му крах.

Независимо дали ще имаш търпението да го изгледаш, Артистът е интелигентен реверанс към една отминала епоха, в която хората са отивали в салоните единствено заради магическото присъствие на актьора. Less is more.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!