The Angels’ Share – оптимизъм и благосклонност към съдбата на неудачника

The Angels’ Share(2012)

Кен Лоуч е специалист в профилирането на lowlife типажи, достатъчно е да си спомним дори само Sweet Sixteen, заради който го наричат последният мохикан на социалното кино. В The Angels’ Share бермудския триъгълник на безработица-улица-престъпност е преодолян (като на кино) с оптимизъм, хумор и благосклонност към съдбата на неудачника.

The Angels' Share

Началото събира ветрило от неколцина изгубени млади, споделящи обща присъда за общественополезен труд. Сред тях изпъква Роби, момче наследствено обеременено от лоша карма, с новородено дете и за пръв път с шанс да направи нещо смислено с живота си.

Информативна обиколка на колектива в музей на шотландска дестилерия разкрива и неговия специфичен талант. В името на бъдещето на семейството и приятелите си, необичайното си обоняние и небце, Роби бързо пуска в употреба. Незаконна, разбира се.

Кой от кой по-голям образ, бандата лузъри разбива с шут консервативния колекционерски бизнес с малцово уиски.

The Angels’ Share *е от малкото филми, които е хубаво, че завършват с хепиенд. Режисьорът спира малко след като е завъртял повторно тестето карти. Защото, майната му на реализма така трябва и така е редно да бъде.

* Заглавието идва от красивата фраза, с която Шотландеца означава изпареното от престоя в бъчвата уиски. Главният герой пък адски ми прилича на Дeймиън Олбърн, вокал на The Gorillaz, което е от значение естествено, само за феновете на последните.

5.00 avg. rating (99% score) - 5 votes

2 thoughts on “The Angels’ Share – оптимизъм и благосклонност към съдбата на неудачника

    1. Нямам идея за новия, а и не съм следил сагата изкъсо

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.