The Angels’ Share(2012)

Кен Лоуч е специалист в профилирането на lowlife типажи, достатъчно е да си спомним дори само Sweet Sixteen, заради който го наричат последният мохикан на социалното кино. В The Angels’ Share бермудския триъгълник на безработица-улица-престъпност е преодолян (като на кино) с оптимизъм, хумор и благосклонност към съдбата на неудачника.

Началото събира ветрило от неколцина изгубени млади, споделящи обща присъда за общественополезен труд. Сред тях изпъква Роби, момче наследствено обеременено от лоша карма, с новородено дете и за пръв път с шанс да направи нещо смислено с живота си.

Информативна обиколка на колектива в музей на шотландска дестилерия разкрива и неговия специфичен талант. В името на бъдещето на семейството и приятелите си, необичайното си обоняние и небце, Роби бързо пуска в употреба. Незаконна, разбира се.

Кой от кой по-голям образ, бандата лузъри разбива с шут консервативния колекционерски бизнес с малцово уиски.

The Angels’ Share *е от малкото филми, които е хубаво, че завършват с хепиенд. Режисьорът спира малко след като е завъртял повторно тестето карти. Защото, майната му на реализма така трябва и така е редно да бъде.

* Заглавието идва от красивата фраза, с която Шотландеца означава изпареното от престоя в бъчвата уиски. Главният герой пък адски ми прилича на Дeймиън Олбърн, вокал на The Gorillaz, което е от значение естествено, само за феновете на последните.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!