The American (2010)

Знам Антон Корбийн от черно-белите му фотографии на Том Уейтс и филма му за Ян Къртис и Джой Дивижън – “Контрол”.  За режисьорския си успех в  Американецът,  Корбийн първо трябва  да благодари на Rowan Joffe – скрипт,  и чудесната новела на Martin Booth -“A Very Private Gentleman, и после, разбира се, на големия си талант.

и пак Violante Placido , защото видимо момичето на инспектор Катани заслужава повече от една снимка

До самия си край, The American е твърдо уверен в старомодния си подход. Клууни е “висококвалифициран” наемен убиец, под прикритие в Кастелвекио- запазило мистериозния си средновековен чар италианско градче. Легендата пред местните, крайно неправдоподобна, е,  че е архитект. Местните свещеник и проститутка (дъщеря на Микеле Плачидо), са единствените същества, които героя му чувства сродни. Движението на фигурите по дъската е предсказумо – да, но безкомпромисният стил, обиграни маниери и фин гъдел, както казва Янко Терзиев за ерудираните киномани между редовете, правят The American  не толкова лесно смилаем шедьовър.

Пантомимата (постер-кадрите на  параноичния Клуни в ресторантчетата), катализиращото в символ нагнетено физическо присъствие и пропорционално нарастващите с това драматични нотки на обреченост, са толкова многословни (в италианския смисъл на думата), че редуцирания до минимум диалог, пак изглежда много.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!