The American


the-american

Познавам Антон Корбийн  от черно-белите му фотографии на Том Уейтс и филма му за Ян Къртис и Джой Дивижън – “Контрол”.  За режисьорския си успех в  Американецът,  Корбийн първо трябва  да благодари на Rowan Joffe – скрипти чудесната новела на Martin Booth -“A Very Private Gentleman, и после, разбира се, на големия си талант.

The American

и пак Violante Placido , защото видимо момичето на инспектор Катани заслужава повече от една снимка

До самия си край , The American е твърдо уверен в старомодния си подход. Клууни е “висококвалифициран” наемен убиец, под прикритие в Кастелвекио- запазило мистериозния си средновековен чар италианско градче. Легендата пред местните, крайно неправдоподобна, е,  че е архитект. Местните свещеник и проститутка (дъщеря на Микеле Плачидо), са единствените същества, които героя му чувства сродни. Движението на фигурите по дъската е предсказумо – да, но безкомпромисният стил, обиграни маниери и фин гъдел, както казва Янко Терзиев за ерудираните киномани между редовете, правят  The American  не толкова лесно смилаем шедьовър.

The American

Пантомимата (постер-кадрите на  параноичния Клуни в ресторантчетата), катализиращото в символ нагнетено физическо присъствие и пропорционално нарастващите с това драматични нотки на обреченост, са толкова многословни (в италианския смисъл на думата), че редуцирания до минимум диалог,  пак изглежда много.

 

 

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)