Taking Sides дискутира моралната отговорност на артиста


Taking Sides

Политиката и изкуството са неделими и артистът колкото по-гениален е, толкова по отговорен е морално за влиянието и употребата на творчеството си. Тезата е на световноизвестната пиеса Taking Sides на Роналд Харууд, върху която Ищван Сабо базира едноименния си филм от 2001-ва; филм за драмата на любимия на Третия Райх диригент Вилхелм Фуртвенглер

Taking Sides

Уникалният подход към музиката като творение на природата и талант правят Фуртвенглер всепризнат гений. Заема най-високите възможни постове за диригент в Мюнхен, Любек, Манхайм, Франкфурт, Виена, след 22-ра и в Берлин. Противоречията идват от отказите му да емигрира след 33-та, както правят много негови именити колеги (“”защото бяха евреи”), като Арнолд Шонберг. Лично Артуро Тосканини го препоръчва за свой заместник като главен диригент на Ню Йоркския филхармоничен оркестър. “Никой, който не е живял тук в тези дни, не може да съди как всъщност бяха нещата.”
Наследник и съперник на Фуртвенглер, името на Херберт фон Караян, влязъл в Националсоциалистическата партия още на 8 април 33-та, също намира място в денацификационния процес.

Нацистите от Виенската филхармония

Отлични изпълнения в едър план на неподкупния обвинител Харви Кайтел – първосигналният гняв на обществото и топящия се в собствен сос Стелан Скарсгаард. Мизансен са Мориц Блайбтрой, Антон Брукнер и деветата на Бетовен. Нечовешките архивни включвания на Сабо допълнително циментират конфликта със съвестта, без да го разрешават.

Ето как прецизира проблема писателят Джонатан Лител: “… принципът на следвоенните съдебни процеси, които съдеха хората по техните конкретни действия, без да се съобразяват със случайността, бе справедлив; но подходът бе неумел; съдени от чужденци, чиято ценностна система им е непозната (признавайки им правото на победители), германците можеха да се чувстват освободени от тежестта и следователно – невинни: както този, който не бе съден, считаше осъдения за жертва на лош късмет, той му прощаваше и същевременно прощаваше на себе си; и този, койото гниеше в английската тъмница или в руски гулаг, мислеше същото. Нпо можеше ли да е различно? Как за обикновения човек нещо може да е правилно днес и престъпление утре? Хората имат нужда да бъдат ръководени, те не са виновни. Кой знае къде се крие Законът?  Всеки трябва да го търси, но това е трудно и е нормално да се подчини на общия консенсус. Не може всеки да е законодател.”
“Доброжелателните”, изд. 2009, стр. 493-494, изд. Колибри, превод Георги Ангелов.

5.00 avg. rating (99% score) - 4 votes

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)