Безработният Митьо (Асен Блатечки) трябва да събере седем хиляди евро за четири седмици. Мандрата, която обслужва с цистерната си фалира и съдия изпълнител е на път да отнеме ипотекираната му къща. Кредитът е трябвало да спаси болната му жена.

В нейна памет някогашният граничар  мълчаливо гради чешма. В издълбанa думa oт епитафията на чешмата липсва пълен член. Митьо е гравирал Живота, вместо Животът.

По същият начин соц. режимът е осакатил всяко едно семейство в обезлюдяващото село.  “Махнаха границите и хората се пръснаха; а в тези граници аз пазех достойнството им! Носталгията е на Капитана (Мики Манойлович), садистичен старшина в заставата на Митьо преди и садистичен ръководител на канал за бежанци сега.

Преди да ги транспортира в цистерната, Митьо води бежанците през пълноводната Марица и после през Съдилището – скала, от която в бездната българи са били бутани от гърци, турци и светли социалисти. (Историята режисьорът научава в района на Рудозем; във филма въпросната скала е рампата “Орлово око”, част от връх Свети Илия.) Почивки правят в останките на заставата, чийто стени още носят червената пропаганда.

През това време синът на Митьо Васко (тълкуващ Библията, гневно-тъжен Ованес Торосян) бавно разплита историята на затулено 88-ма година убийство на двойка германски туристи.

Последният рейд на Митьо закономерно води до изпълнителни присъди на Съдилището, както и до шанс, новото поколение в лицето на Васко, да излезе на чисто с миналото, без да бяга през граница.

В мизансцена са Ина Николова- гадже на Васко; Зуека – помак, каналджия и Параскева Джукелова – Кера(страхотна), по чийто невъзможен романс с Митьо синът ревнува.

Съдилището е новият филм на Стефан Командарев (Светът е голям и спасение дебне отвсякъде), с който София Филм Фест откри програмата си за 2014-та. Сниман е в Източни Родопи – Ивайловградско, Свиленград, Мезек.

Официалната му премиера ще е есента. Историята е разказана по класическия образец в киното за изкупление и възмездие, което я прави актуална не само по геополитически причини. Поздравления за Емил Спахийски за работата му по сценария. Пърформънсът на кастът е достоверен. За пастелния образа на Митьо Асен Блатечки се е въоръжил с меланхолия и стоицизъм, които правят персонажа му реалистичен.

Търсената мрачна стилистика и драматичност се припокриват с търсенията на новото сръбско кино. Освен в моментите на мелодрама, но те са заради композициите на Стефан Вълдобрев, иначе съвсем на място в епизод от филма, с групата си Обичайните заподозрени. Без саундтрак щеше да е толкова по-истинско.

Дразнят само нелогичното доку “тресене” на камерата, разписаният сантимент в репликите на иначе страхотната Параскева Джукелова, лесното философстване в един-два момента на актьори, играещи натурщици и най-вече, гласовото дублиране на Капитана. Повечето зрители ще допуснат, че Мики Манойлович говори български с акцент.

П.П

Незибежната референция към “Граница” от 1994 няма какво толкова да се обсъжда. В родното киноизкуство, със всичките му кусури филмът на Христиан Ночев и Илиян Симеонов убедително заема място, на което преди това само са се шибали ветрове. Силно препоръчвам последвалият сценария едноименен роман на Емил Тонев. Още може да се намери. Страшно добре пише Емил Тонев! Чудесен роман. Героят на Блатечки има доста от травмата на Попа на Чочо Попйорданов.

Съдилището е подкрепен от: ИА “Национален филмов Център” – България, БНТ, Програма Медия на ЕС, Филмов фонд на Съвета на Европа EURIMAGES, Регионален филмов фонд МДМ – Германия, Регионален филмов фонд Medienboard Berlin Brandenbourg – Германия, Македонски филмов фонд, Хърватски Аудиовизуален център, Югоизточна Европейска кино мрежа, Винарна Телиш, КИА Моторс – България, ВИВАКОМ, България Ер, OMW и FPI – Феър Плей Интернешънъл.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!