Submarine (2010) – внимателно и лично за хиперчувствителния свят на 15

Submarine (2010)
Никога не е късно да имаш щастливо детство.
Тим Робинс
Submarine e британски филм на Richard Ayoade за хиперчувствителния свят на петнайсетгодишните. Хапливо остроумен, комичен, но преди всичко внимателен и много личен. Действието е ситуирано в 80-те и е по едноименната новела на Joe Dunthorne. Оливър Тейт- Крейг Робъртс е момче с трескаво въображение и пространни интереси. Навиците му да чете речници, да гледа френско кино (Самурай, Червеният кръг) и да слуша френска музика (Серж Гинсбърг) не го правят много популярен в училище. С живота е на ти, само когато си се представя в изцяло отчуждена ралност.
Всяка една ситуация оглежда с перископа на въображението си. Филмът започва с фантазиите му по собственото му погребение. За него светът е тромав, скучен и враждебен. Предизвикателството за него идва в лицето на Йордана- Ясмин Пейдж. Също не особено популярна в класа, Йордана е ексцентрична и загадъчна. За да я впечатли Оливър й подарява селекция от любимите си книги на Шекспир, Ницше и Селинджър, тормози съченичка с наднормено тегло… В същото време семейството му е пред разпад.
Баща му е морски биолог с мрачна и флегматична визия. Прилича на Достоевски. Академичната педантичност и редовното потапяне в дълбоките води на размишленията са го направили страничен наблюдател на собственото му семейство.
Той знае колко дълбок е океана и всичко за кралската есетра, но не и с какво да окуражи сина си.
В желанието си да му помогне, му подарява касетка с песни от своята младост, подходящи за приливи и отливи в любовта. Чудесна роля прави Пади Консидайн като Греъм Първис – езотеричен шоумен с нелепа визия на глемрок звезда и още по-нелепи сказки за религията на цветовете. Оливър нарича фейк-пророка нинджа. Майка му е запленена от нинджата, още повече той е старата й любов и е доста по-атрактивен от Фьодор Михайлович. Оливър се разкъсва между два фронта- да събере отново майка си и баща си и да задържи Йордана.
Submarine е разделен на три части и епилог.
Монтажът е превъзходен. Камерата не пропуска нищо, което трагикомичната физиономия на Craig Roberts може да и даде. Изпълнителен продуцент е Бен Стилър. Като стари приятели на режисьора пък, Арктик Мънкийс са написали няколко парчета специално за филма. Подобно на Лукас Мудисон и Гюс ван Сант, за Richard Ayoade детската психика няма тайни.
Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!
1 thought on “Submarine (2010) – внимателно и лично за хиперчувствителния свят на 15”