В първия филм направил го световноизвестно име, Такеши Китано е токийски якудза-ветеран, принуден да уреди спор между два клана в Окинава. Оказал се сам мишена изтегля хората си в отдалечена къща на брега. Kрюто изкарва изолацията  в трогателно-абсурдни игри и още по-трогателно абсурдни хайку-диалози.

Редом с другите, последвали го шедьоври – Dolls, Brother и Hana-bi, от начина по който е сниман – плаващо децентриране, кадри-картини, без начало и край,  до анти-мачо- vilolence манифеста в едно единствено изречение на героя на Китано- Муракава, доказащ го по самурайски накрая, Сонатина е от най-красивите филми, които съм гледал.

Пресъздадената от гангстерите сцена с хартиените човечета е висока поезия, която ще ме връща отново и отново към филма.

Сонатина получава награда от Японската академия за най-добра музика (Джо Хисаиши)(1994), награда на критиката за Такеши Китано от “Cognac Festival du Film Policier” (1995) и награда за най-добра млада актриса (Айя Кокумаи) от Японските професионални филмови награди (1994).

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!