Somewhere (2010)

В Somewhere, Джони Марко (Стивън Дорф) е холивудски актьор с концепция за живот: лесни жени, бързи коли и целогодишни купони. Проблемът е, че противоотровата срещу времето също си има лимит. Стриптийзът го успива, а безцелните обиколки с ферарито правят агонията само по-красноречива. 80 % са заснети в  х-л Шато Мармон, в който Дорф е живял като дете.

Златният кафез е известен с притегателната си сила над погубени от славата артисти, един от които е Джон Белуши. Спасение за Марко все пак има и това е дъщеря му – изумителната Ел Фанинг. Само шест години я делят от ролята в стилистичния сън на Рефн “Неоновият демон“. Тихо и без напъване, Somewhere е грандиозен в пресъздаването на терзанията на опустошената душа.

В една от сцените гримъори изготвят на Марко страховита маска, като го изоставят 40 минути сам в стаята, безпомощен, парализиран от тих ужас, с бетонирана зад килограми пластичен материал глава.

От общ план, камерата пълзи към деформираното лице хипнотично, достатъчно дълго за да се насладиш на метафората. В целия проект, текстът (по азиатски) е сведен до минумим. Джони и дъщеря му си говорят с часове, без да отворят уста. Джим Джармуш може да е спокоен, София Копола му е достойна компания.

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!