Sleeping Beauty (2011)

Говори се, че преди да почне снимките на дебюта си  Sleeping Beauty, австралийката Джулия Лей (Тhe Hunter) накарала Емили Браунинг да гледа Антихрист на Ларс фон Триер и да отренира изпълнението на на Шарлот Генсбург. Звучи мило. Емили се справя и то как. Героинята й, Луси, след лекции се отдава на sexploitation. Сексът и трудовите ангажименти на 2-3 места, са й еднакво безрадостни и кухи. Периодично наглежда и умиращ приятел, с когото единствено се чувства емоционално защитена.

Липсата на кинти и уклонът към екстремност правят Луси кол гърл  в хиперлуксозен, мистериозен дом, където Маман (жалко, че не са привлекли Шарлот Рамплинг) ритуално я приспива, за да могат белобради богаташи да търсят смисъла на живота в гънките на млечно бялата й кожа.

Перфектно заснет филмът притежава отлично осветление и плавни, патетично-музикални паузи, делящи немия ужас на отделни глави. Разказаният в упор към зрителя разказ от австрийската писателка Ингеборг Бахман, от дядото на снимката, дърпа встрани от основната линия. Лично на мен по би ми била любопитна да видя режисура на подобен материал от Михаел Ханеке. Той щеше да стисне доста по-жестоко колумбийската вратовръзка около гърлото на зрителя. Вижте и предшественика House of the Sleeping Beauties

Ако ни харесваш и искаш да продължим да пишем киноревюта, ще се радваме да ни подкрепиш – цъкни ТУК и поръчай тишърт от сайта branditi.com!