Revolver

Този на Гай Ричи е по-особен във филмографията му. Revolver е философски психологически ребус близък до К. Нолън, който има малко общо с Две димящи дула и Гепи. Прилича на свободно упражнение по стил, в което сюжета е преднамерено хлабав, а неговата неправдоподобност показва само увереността и желанието на Гай Ричи да пресъздаде по фенски любимите си жанрови клишета, без напъни и претенции за съвременна класика. Vulgar display of power. Прави го отдадено и безкомпромисно , кадър по кадър в близо до съвършенството ритмика и тайминг.
В линчовската игра на ума, в която попада Джейк, героят на Стейтъм, основният враг е човешкото его, най-големият му страх. Егото има много лица, все колоритни ъндърграунд крими мутри. Не случайна е метафората с играта на шах, ключова за разбирането на интерпретациите на Джейк за реалността и въображаемия външен свят с реални препятствия за него.

Много сходен кадър прави и Н.В.Рефн в втрисащо добрия си тринайсечасов филм за амазон Too Old To Die Young

Revolver очевидно гравитира в орбитата на филмите на Тарантино. Имената на георите Мистър Грийн, Мистър Голд, амбицията(неосъществена) на Гай Ричи да включи и Харви Кайтел, включвнето на анимация, особено модерно от Кил Бил насам, са само част от примерите за механично влияние. В сценария намеса има Люк Бесон, което не е изненада и обяснява много от клиповия маниер и еклектика. Но освен да изразява пристрастията на Гай Ричи към шедьоври в ноар жанра като Самурай на Мелвил и особено Ангелско сърце на Паркър, към по съвременните Кодът Pi (обърни внимание) и шизофренността на Боен Клуб на Паланюк Revolver намества важно парче в пъзел-вселената на Гай Ричи – персонажът Лорд Джон, например възкръсва неокътнат в най-новият му “Джентълмените”. Ричи е енциклопедист и movie nerd затова референциите са непроследими.

Лиота импортира най-доброто от ганста фолклора, тук с шекспиров трагикомичен апломб. Сцените в солариума са фантастични, хитър повод Ричи да вкара филтри, бленди и прочие визуални хватки. И дори някак напомня Бакстър Дюри Рей Лиота, или пък е обратното… В постмодерната реалност процесът на влияния тече в двете посоки на часовника.

Ясно е че стилизацията е водеща – колаж и преливането от един обрат във друг, докато се загубиш. Ветрилото от графични персонажи няма дълбочина, диша въздух единствено за да придвижа своите cool реплики, изковани перфектно като комиксово съдържание и интонация. Диалогът подобно на тези на Тарантино, сянката на който е някак неизбежна, ротира сочни, многозначителни фрази, обръща познати сентенции и реди псевдофилософски патос (зает от Цезар, Макиавели и тн.) достатъчно бързо, за да не осъзнаеш несъстоятелността му. Разказът зад кадър на Мистър Грийн илюстрира сборникът картинки в реално време и обратното – картинното реално време обяснява наратива; билингуал vise versa. Фасетъчно проблясване и естетически тийзър, без истинска храна. Дигитален имидж батъл. Умерена демонстрация на потенциал без сериозни художествени “поражения”.
Но пък е приятно е да видиш Стейтъм в сайко-битка с разроената си идентичност; употребен в по-сносна роля от eднотипните Гориво в кръвта, Transporter (пак Бесон), Crank и The Expendables.
В шахматната партия на времето зрителят на Револвер не е жертва на опонента си (Ричи), и интелигентността му не е оспорена.

П.П

Любопитен факт. Почти всеки персонаж във филм на Гай Ричи разхожда костюм. Тук Гай Ричи обсянява чудесно философията си за носене на костюм и какво означава това за него.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.