Ray Donovan

Ray Donovan е сред флагманите в ренесанса на телевизията. Ренесанс , чиято врата отвориха Sopranos и Mаd Man, Breaking bad True Detective. Сериалът Рей Донован е фино разказана класическа драма, почерпила обилно вдъхновение от Шекспировите и Толстоеви завързани конфликти. Какво е да си мъж, какво очаква обществото от мъжа, какви стереотипи формират тази ролева фигура? Отговори на тези въпроси семейната драма (списана от жена) фокусира върху Рей Донован – най-добрият избор в Лос Анджелис (впоследствие и в Ню Йорк) за разрешаване на комплицирани ситуации с неконвенционални похвати. Специалитет са му проблемите на разглезени вип-ове и всякакви самозабравили се отрепки от елита. Колкото е добър в работата си Рей (Лиев Шрайбър), то толкова изостава в разплитането на семейните си възли. А усложненията започват семпло, с предсрочно освобождаване на баща му (Джон Войт).

Сагата е от тези сериали, в които главните герои са поне дузина, а сюжетните им линии набъбват дебели като вековна мура. Ирландската фамилия на Рей идва от мафиотската прослойка в Бостън. Всеки от братята му включително и най-вече Рей, е разпънат от сайко травми, къде бащинско насилие – къде сексуален тормоз от католическия педофил-свещеник в детството. Сплотява ги останалата нелепата смърт на единствената им сестра, останала завинаги млада и неразгадана. Дете-сървайвър от сексуална злоутреба, Рей е малословен, тежък във всеки смисъл на думата и ултракреативен в насилието – бухалката и пистолетът отлагат ефикасно срещата със собственото му крехко аз. В продължение на всички сезони събитията, които събират и разделят братята са безчет, като антагонист на всеки възможен светъл лъч е сянката на бащата.

Джон Войт, номинират доста пъти за Еми с тази рола, разгръща чудовищен арсенал от възможности. Изгражда плътен и сочен характер на малодушен, треторазряден, но съблазнително чаровен тарикат, който без колебание прецаква всяко от децата си по няколко пъти, все в името на тръпката от дребната авантюра. Роднинската спойка идва от несподелени с десетилетия чувства, тайни, неизразима и лавинообразно трупаща се вина, пак с десетилетна давност, както и изопачени, започващи от средна телесна повреда нагоре представи за семейна грижа. Общото психологическо блато крепи и оправдава множеството задънени улици, в които сами енергично се натрисат. Недостатък на сериала е амбициозната рамка от седем сезона, съдържанието на които рядко е равностойно като качество. Очебийната мудност говори за липса на неортодоксални решения в главите на сценаристите, смело залагащи от своя страна на предполагаема, вече изградена лоялност и емпатия у зрителя към провалките.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.