Криминале


С втория си филм Pulp Fiction Тарантино продължава започнатата с Reservoir Dogs революция срещу статуквото в Холивуд. Чудна спойка между хъса на аматьора и хладнокръвната рутина на професионалиста. Ултра забавен, но не пародиен, перфектен низ от детайлно изпипани и хореографирани миниатюри. Бижутерска работа, обрала трофеите на всички кино фестивали за 94-та. Сценарият е перфектно разбърканото тесте карти. “The coolest thing in the world” повтарят всички начело с Клинт Истууд в Кан. Златно скачени, краят и началото разпъват рамката, в която библейският цитат от словоесния арсенал на Джулс/Сам Джаксън да придобие мащаба, с който го знаем. Роджър Айвъри(съавтор) впоследствие се разочарова и трайно дистанцира  от Куентин заради “неприкритата охота, с която присвоява и адаптира (чужди) идеи”.

Влиянието, което Pulp Fiction оказа на поколението ми през деветдесетте омаловажава значението на обвиненията срещу автора му. Екстазът от саундтракът и нескончаемата верига от лафове укрепваха тийн спирита и в най-лузърските ми гимназиални дни. В хладния от емоции прочит сега, вече мога да забележа гениалната направа, илюзорно подмамващата рецепта, идеалното сцепление между епизодите. Топ сцената ми е разказът на Крис Уокън към невръстния Брус Уилис, за златния часовник от прадядо му.
Не всеки характер има образ и vice versa. Миа Уолъс, Винсънт Вега, Буч, Mr. Wolf, Джулс, по-пълнокоръвни от повечето ми роднини – всичките заслужават кът в МоМА.

5.00 avg. rating (98% score) - 1 vote

, , , , , , , , , ,

  1. No comments yet.
(will not be published)